РЕФЕРЕНДУМ

На света, на света най-обичам есента.

Тя ни кани с плодове, тя на гроздобер зове.

Чак до дните й последни капят, капят круши медни.

Тези чудесни редове на Асен Босев са добре познати на почти всяко българско дете от поне половин век насам.

Може би парадоксално, но във въпросните стихове днес можем да открием алюзия с родната политическа действителност. Защото именно есента, а не жежкото лято, е най-горещият политически сезон у нас.

И както вече стана ясно тези дни, голям гроздобер на кметове се задава наесен, при това обогатен с медените круши от предложения от президента Плевнелиев референдум.

Вярно, крушите изглеждат малко втора употреба, щото веднъж академик Близнашки се опита да ги пробута преди година и кусур, ама тогава едни стотина хиляди подписа се оказаха невалидни.

Защо прокуратурата не се заинтересува от документната измама и до днес остава енигма. Но това между другото.

Днес крушите на референдума вече се предлагат от държавния глава и върховен главнокомандващ, леко освежени и пресортирани.

Пърата круша предполага част от депутатите да се избират мажоритарно. Каква точно част не е ясно.

Втората круша любопитства дали  да стане задължително гласуването на изборите и националните референдуми

Третата круша е скочила направо във високите технологии - да може да се гласува и дистанционно по електронен път.

Както истината винаги е по средата, така и тук важна е именно втората круша, за задължителното гласуване.

Неслучайно преди година време задължителното гласуване бе предложено в измененията на Изборния кодекс, а депутатът Цветан Цветанов тогава заяви, че то трябва да бъде изпробвано именно през есента на 2015.

Ако обаче разгърнем българската конституция, ще прочетем в Член Десети следното: Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Ключовата дума в случая е „ПРАВО“. Ясно е, че  „ЗАДЪЛЖИТЕЛНО“ няма как да бъде неин синоним.

Правата по подразбиране са онова, което един гражданин може да ползва или не по собствено решение. Над 52 процента от гласоподавателите показаха миналия октомври, че не искат да се възползват от член десети и не рачиха да посетят тъмните стаички в изборните секции.

Което пък развали някои и други сметки на партиите. Най-малкото, че ще получат под половината си субсидии, тоест едни 145 милиона лева,  за четиригодишния си /евентуално/ парламентарен мандат.

Вярно е обаче, че  задължителното гласуване би ограничило или  - в идеалния случай - дори премахнало купуването на гласове. Което обаче не означава имунизация срещу корпоративния вот или пък че недействителните бюлетини ще намалеят.

Въпросът е дали това задължителното гласуване не е противоконституционно. Ако е така, дори  положителен отгвор на въпроса на референдума няма да промени факта.

Иначе със сигурност немалко хора биха подкрепили гласуването под строй - една символично завръщане към младостта на по-възрастните елкторални единици.

Едно завръщане в миналото, когато активистите от Отечественофронтовската квартална организация рано в сутринта на изборите звъняха по вратите на апартаментите, за да подканят редовите строители на социализма да гласуват, защото течеше състезание коя секция първа ще отчете 100 процента граждани, дали вота си. Тогава, когато – по думите на писателя Христо Карастоянов – бъдещето беше светло и когато единствената партия печелеше винаги изборите с поне 98 процента.

Е може би и на някои днешни партии им се ще да повторят това постижение, че дори и да счупят рекорда.

Така или иначе, както пилците, така и медените круши се броят наесен. Тоест, ще видим.