КМЕТОВЕ

И така, изборната кампания от вчера вече е в ход. Официално.

Официално, защото по стара традиция, независимо дали става дума за парламентарни, президентски, европейски или местни вотове, предизборната агитация у нас на практика започва минимум половин година по-рано. 

И отново по традиция се изразява в безчет гостувания на големци от столицата по повод и без повод, обикновено гарнирани с рязане на трикольорни лентички, тет-а- тет общуване с верни симпатизанти и недотам партийно обвързани редови граждани, както и със щедри обещания за светли перспективи и бъдещ просперитет на конкретното населено място.

Нещо като фючерсното даруване на циганска сватба или по-скоро като архивния анекдот за онзи кандидат за слава, който обещал на местния електорат да им направи училище, ако го изберат, а когато му казали, че в селото деца няма, им обещал и деца да им направи.

Както вече бе казано, кампанията започна. Специално бургазлии ще трябва да избират между единадесет мераклии за кметския стол. Толкова партии набраха кураж да излъчат свой кандидат.

От останалите  23 партии и коалиции, регистрирали се за вота само с листи за общински съветници, почти 75 процента конформистки подкрепиха съществуващото  кметско статукво.

Парадоксът пък е в това, че кандидатите за кмет на община Бургас са само единадесет, но пък мераклиите за общински съветници са цели 484 или над девет пъти повече, отколкото е съставът на общинския съвет – 51 души.

Е, местният патриотизъм задължава да отбележим, че във Варна кандидат-кметовете са с един по-малко отколкото в Бургас, но пък мераклиите за съветници са почти двойно повече – 813.

Което пък поражда въпроси. Например откъде въпросните партии са са изкопали толкова много експерти, които – евентуално – трябва да съветват бъдещия кмет.

Да, всеки човек на тази планета е експерт в някаква област. Това се отнася включително и за неинтегрираните ни в обществото съграждани.

Но все пак е твърде озадачаващо, да не кажем абсурдно, партии или – ако щете – коалиции и инициативни комитети, които не са излъчили кандидат-кмет да претендират, че могат да давата акъл на бъдещия градоначалник. Ами че те явно нямат идея как електоратът да хареса евентуален техен кандидат-кмет, а са седнали да промотират негови съветници.

За да не излъчиш участник в кметската надпревара има поне две вероятни причини – или не можеш да формулираш конкуретна визия за развитието на града, или те е страх от нелицеприятен изборен резултат. 

А може би въпросните политици си въобразяват, че подкрепянето на статуквото ще им осигури няколко синекурни длъжности в следващата общинска администрация и новоизбраният кмет ще се съобразява с въжделенията им.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен . Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна.

Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко.

Тези думи са на бивш кмет на средно голям български град, понастоящем министър.

Вярно, не са откровение свише или пък кодекс на кмета, но пък са плод на натрупан опит и са чистосърдечни.

Да се надяваме – като гласоподаватели - , че и бургаските кандидати за кметове и за съветници са наясно с тегобите, които носят тези длъжности и голямата отговорност пред гражданите на Бургас.