КОНСТИТУЦИЯ

И като заваляха едни оставки, че цяла /почти/ неделя. Крак провлачи правосъдният министър Христо Иванов, Той направи това от парламентарната трибуна, след като в сряда в Народното събрание не беше прието разпределение на прокурорските квотите във Висшия съдебния съвет.

„С това гласуване стана голяма и символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор", заяви Иванов пред депутатите. А пред медиите поясни, че централната тема на съдебната реформа е ще има ли в България институции, които да се борят с корупцията по високите етажи на властта.

Всъщност органи, които да борят и дребната, и едрата корупция у нас има предостатъчно. Като започнем от Прокуратурата, МВР и  Държавната агенция „Национална сигурност“ и стигнем до Комисията за конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, както и печално известният и скоропостижно  преселил се в небитието БОРКОР.

Друг е въпросът какво точно са свършили те. Но явно никак не е много, щом Реформаторският блок и конкретно Христо Иванов родиха Стратегия за превенция на корупцията до 2020 година.

В която освен акцент е какво – ами създаването на нов антикорупционен орган, който да бори едрата корупция, а за Главна дирекция Борба с организираната престъпност оставало дребното рушветчийство.

Но намеренията, уви!, са едно, а резултатите нещо съвсем друго. Е, резултатът за ексминистър Иванов се оказа плачевен. На практика депутатите почти единодушно бламираха съдебната реформа. При това десетина от депутатите- реформатори са се въздържали за спорните прокурорски квоти. Което си е пар екселанс приятелски огън, както казват военните.

Но при тях има и друг понятие –колатерал демидж

Или по нашему странични щети. В случая като такиваслед оставката на Христо Иванов, се оказа  лидерът на ДСБ Радан Кънев. Който заяви, че вече става независим дипутат – опозиционер. Последва го Гроздан Караджов, а още към дузина депутати от Блока са готови да ги последват.

Любопитното в сагата с Иванов е не само мълниеносната  скорост, с която премиерът прие оставката му. Озадачаващо бе публичното му признание, че въпросната оставка била най-мечтания от него коледен подарък. Защо е чакал Коледа, а не е използвал Великден, да речем, остава енигма. Впрочем, Радан Кънев също се оказа един същий дисидент.  Той едва изтърпял цялата тази година в името на компромиса, но крачката на Иванов явно му е дала повод да стане вече офицално опозиционен депутат-самурай.

Разбира се, по станала вече традиция, в подкрепа на Христо Иванов се сформира граждански протест. Срещу какво протестираха хората не стана чак дотам ясно, тъй като оставката бе вече скорострелно приета. При това отчетливо се забеляза липсата на бял автобус, бял роял и бяло тоалетно гърне на площад Народно събрание.

Да, имаше някакви плакати срещу мафията, но самата дрангета, камора или коза ностра не намери за нужно да отговори на предизвикателството…

Иначе що се отнася до фарса с промените в конституцията по отношение на съдебната реформа, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви

„Случилото се в парламента бе като театрален етюд, в който всеки е имал своя предварително определена роля… Политическата воля бе  насочена към това да се произведе един продукт, удобен за Брюксел, за да можем да покажем, че нещо се случва…“

Ами прав е човекът…