КЛОШАРИ В ОБСТАНОВКА

Началото на новата година отново не ни изненада. Което не може да се каже за снега. Всъщност цялата първа седмица на 2016-та премина в тревожни и направо катастрофични комюникета за така любимата на медиите ОБСТАНОВКА.

Нервни граждани псуваха държавата, че пътищата не са почистени както трябва, а дует министърки ги успокояваха, че всичко всъщност си било както трябва, ама пустият му сняг си сипел много бързо, а пък нямало как под шосетата да се слагместната ортопедия.ат реотани.

Но защо да говорим за шосетата. В градовете ОБСТАНОВКАТА беше още по-обстановъчна. Тонове сол и луга успяха да поразчистят основните пътни артерии, но за пешеходците ужасът си беше 7 по Рихтер. Най-пренебрегваните участници в движението газеха през преспи сняг, натрупани върху тротоарите от снегорините и се пързаляха като сноубордисти по заледените участъци. Накои се допързаляха дори до местната ортопедия.

Което не трогваше общините. Щото нямало ресурс за почистване на кварталните улички, пък и хората да си чистили сами. Ама студено било, ми студено ще е – зима. Дори докторите предупреждаваха, че сезонът е опасен за сърцето, защото свиването на кръвоносните съдове от студа покачвало кръвното налягане.

Но изглежда на някои наши управници са се свили кръвоносните съдове дотам, че мозъците им са загубили оросяване.

Иначе надали щяха да сътворят поредната дивотия - да бъдат глобявани с 300 до 1 000 лева ровещите в кофите за боклук клошари.

Според подготвения от екоминистерството проектозакон глобен може да бъде всеки, цитираме „ който „изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци.”

Целта била да спре „изсипването и кражбите на отпадъци” от кофите.

Така, благодарение на това чиновническо творение, от ОБСТАНОВКАТА пострадаха  и онези кротки, самовглъбени хорица, които с упоритостта на арктически изследователи ровят в контейнерите с надеждата да открият там своите 800 калории – дневната граница между живота и смъртта.

Ако ли пък не открият парченце пица или две-три загнили ябълки, поне да намерят няколко пластмасови бутилки, килограм от които може да им донесе до 55 стотинки. Само ако не са цветни, разбира се.

Казусът е доста любопитен, ако изключим обоснованите подозрения, че цялата тази дивотия се прави в полза на определен вид фирми.

Като как точно, например, ще бъдат глобявани клошарите. Ще им запорират заплатите или ще им бъде наложена забрана върху имотите – те нямат нито първото, нито второто. Нямат и дебетни или кредитни карти, впрочем.

Според един познат, по-разумно е дейността на клошарите да бъде облагана с патент. Плаща си човекът 10.000 лв. годишно и може свободно да си рови в кофата 365 дни. Ако е високосна годината като тази - допълнителният ден да бъде щедър подарък от държавата. Ако патентът се плати по банков път до края на февруари- 5% отстъпка!

Може да ни се вижда голяма сумата, но не сме прави! Срещу парите си получаваме следните бонуси:

- гъвкаво работно време;

- независимост;

- възможност за допълнителен втори бизнес;

- никакви началници;

- широко поле за експериментиране на креативни идеи;

- възможност за работа в екип;

Без съмнение идеята е добра с оглед на тенденцията броят на клошарите да нараства.

Всъщност защо изобщо граждани на европейска страна се прехранват от кофите за боклук?

Най-вероятно заради ОБСТАНОВКАТА в държавата.