ПОБОЙНИЦИ

Всички щастливи общества  си приличат Всяко общество е нещастно  по своему. В България всичко се обърка.

 Така бихме парафразирали първите редове, с които започва безсмъртният роман на Лев Николаевич Толстой „Ана Каренина“

И има защо! Защото нашето общество видимо боледува.

Фактите - За по-малко от 2 седмици бяха извършени 2 показни убийства, възрастен човек бе пребит от 16-годишен „юнак“ в градския транспорт в Бургас, пред "публика", отново пак пред "публика"  до смърт двама бабаити биха ученик във Враца. Насилие и побой имаше и над възрастни хора в домовете им…

Въпросът е това симтоми на обществената болест ли са или окончателната й диагнозата ?

Добре е да се надяваме на първото. Но пък знайно е, че и млакото камъче може да обърне каруцата. А такива „камъчета“ – бол.

Нима случката в автобус номер 15 не е от този порядък? Подрастващият тийнейджър, непредставителна, да се надяваме, извадка на младото ни поколение хладнокръвно преби с юмруци човек четири пъти по-възрастен и поне петдесетина пъти по умен и интелигентен от него.

Но, видите ли, малкият келеш бил – според психолозите - средностатистически ученик, който има проблем с комуникацията. Да, случва се. Но нима това го оневинява за стореното? Едва ли…

Любопитно е, че майката на побойника, докато го чакаше да излезе от ареста упорито твърдеше, че момчето си е напълно нормално, а и семейството било съвсем нормално.

Разбира се, остава открит въпросът какво родителите приемат за нормално. Или когато чедото им поотрасне и започне да бие самите тях,  ще променят позицията си? Но тогава ще твърде късно.

Впрочем, въпросните майка и баща не намериха за нужно да се извинят от името на отрочето си на пострадалия от него авиационен инженер. Което пък добре илюстрира в каква среда и с какви морални ценности хлапето е израснало и живее…

Но да не съдим прекалено строго родителите. Как така не се намери един мъж в този автобус до Сарафово да постави пиклюто на мястото му. Как така нито шофьорът, нито кондукторката или пък пътник не са видели сканадала, че се стигна дотам бургаската полиция чрез медиите да търси свидетели на побоя.

Разбира се, лесно е да се сипят филипики срещу апатията и чувството за не граждански, а за човешки дълг в случая.

Но си представете какво щяхте да прочетете и да видите по медиите на следващия ден след инцидента, ако някой ербап мъж бе защитил пребития с два шамара по врата на шестнадесетгодишния пикльо. Най-нежното заглавие би било от сорта на „Мъж преби дете“…

Хората не смеят да се намесят, за да не пострадат и те самите и защото нямат доверие на институциите, които би трябвало да защитават правата живота, здравето и имуществото на всеки един гражданин.

Как иначе да си обясним факта, че в един още по-брутален случай –  убийството във Враца - дори никой не е позвънил на тел. 112…

За съжаление агресията вече извира отвсякъде и стана правило за налагане над другите. Благодарение на ерозиралия ни социум и закърняла човещина.

Впрочем, мотото на романа  „Ана Каренина“ е „Отмъщението е мое и аз ще отплатя“.

Сега си получаваме отплатата…