ТРЕТИ МАРТ

Трети март. Празникът отмина, но ехото му не е отшумяло. Нищо ново – няма значима дата от родната история, която да не предизвиква ожесточени спорове, която да не бъде подложена на съмнение или пък напълно да бъде отречена от този или онзи.

Така и с Трети март. Горе-долу две десетилетия върви кампанията срещу националния празник на България. Доводите на адептите й са предълго и мъчително предъвквани, за да бъдат отново коментирани.

Но някои от тях си заслужават. Най-паче този, че всъщност националният празник трябва да е Съединението, тъй като то било извършено изцяло без чужда помощ.

Вярно е, че помощ е нямало, дори е имало неодобрение от руския император. Но също така е вярно, че първото условие да го има Съединението, е наличието на българска държава. А нейното възкресение става именно на Трети март,  след пет века на робство.

Безспорен факт е, че за освобождението на България  Русия има решаваща роля, колкото и да не се харесва днес на някои хора това. И ни се внушава, че едва ли не България е жертва на руските имперски интереси.

Войната, посочва пруският генерал Карл фон Клаузевиц в трактата си „За войната“, е продължение на политиката с други средства. Естествено, че и Русия е имала своите геополитически интереси в десетата поред руско-турска война, но освобождението на българите – едноверци – далеч не е случаен страничен резултат.

"Самият народ тръгна на война начело с царя. Когато прозвуча царското слово, народът нахлу в църквите по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, народът се кръстеше и всички се поздравяваха един друг с войната", пише през 1877 г. не кой да е, а Фьодор Михайлович Достоевски в своя прочут "Дневник".

Известни са и думите на Тургенев "Ако бях по-млад, аз сам бих тръгнал натам". По същото време роднини и почитатели едва успели да удържат 50-годишния Лев Толстой от участие във военните действия. Знаменитият граф не спирал да повтаря "Цяла Русия е там, длъжен съм да отида"…

На практика Санстефанският договор е само временен, а политически трайният договор е Берлинският.

Подобен е случаят  с Шести септември – когато е  първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт от 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана.

Въпреки това и Трети март, и Шести септември са знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, борби и постижения.

Затова са и национални празници, които е безмислено да бъдат противопоставяни или градирани във някаква йерархия. Те са в сърцето на всеки един българин.