СЛОВОТО

“Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щикове”, възкликнал Наполеон в апогея на своята слава и власт. Императорът се жалвал от пресата, само защото по онова време все още не е имало социални мрежи. Което си е жив късмет за амбициозния корсиканец…

Но това е само история. Поучителна, но история.

Споменаваме я, защото един  актуален бургаски сюжет някак си се родее с тегобите на Бонапарт.

Накратко казано – преди три петилетки време бургаски журналист публикувал в столичен вестник материал, съдържащ нелицеприятни факти за известен бургазлия.

В течение на годините  въпросната персона се вписала в родното академическо тяло като хабилитиран преподавател.

Според версията на журналиста, посредник на героя от статията помолил въпросното писание да бъде заличено от архивите на вестника.

Но тъй като журналистите сами по себе си са по-упорити от катър на нададолнище, авторът отказал. И нещо повече – качил попревсталасата статия в  профила си във Фейсбук.

След което пероснажът му завел дело. Засегнатият се жалва в съда за това, че бил наклеветен и за него били разгласени позорни и неверни обстоятелства.

Спор няма, че  всеки има своята правда, както и правото да я защитава.  Любопитното е, че ищецът не се е впечатлил от публикацията още при обнародването й преди петнадесетина години, а тогава, когато била постната в социалната мрежа преди няколко месеца. 

От прагматична гледна точка делото срещу журналиста е грешка. Съдебният спор, заедно с подробностите около него вече обиколиха няколко десетки медии и всички, които не бяха чували за биографията на въпросния ищец, вече я знаят. Но това си е негов проблем.

Иначе казусът поставя на дневен ред и датиращият от античността въпрос какво е свободата на словото и какви са неговите граници.

Всяка свобода задължително е обвързана с отговорност. Така е и със свободата на словото - не означава слободия и безотговорност.

А свободата на словото и цензурата са несъвместими. За сметка на това тази свобода върви ръка за ръка със самоцензурирането: с мярката за думите, с добрия тон и благоприличието, сиреч с възпитанието на човека.

В крайна сметка журналистиката трябва да представя не само една гледна точка, тя е неутрална, отразява – доколкто е възможно -  всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателя сам да избира правилното и истинното становище.

Иначе Наполеон е имал право - медиите наистина могат да бъдат по-опасни от няколко армии, но и също толкова полезни за обществото. Останалото е в професионализма на журналистите и тяхната почтеност...