Сирница – време за прошка, време за празник…

Сирни Заговезни е време да поискаме прошка от близките си и да се съберем около трапезата, отрупана с всичко, което може да се приготви с яйца, масло и мляко. Сирница е винаги седем седмици преди Великден, а от следващия ден започва дългият Великденски пост. Днес много хора избират да следват постите (което означава лишаване от месни и млечни продукти, както и от яйца), избират да пазят мислите, думите и постъпките си далеч от всякакви изкушения. Но дори и тези, които не спазват нито физическата, нито духовната страна на поста, почитат празника, или поне имат близки, които ще ги поканят да го споделят.

„Дошла ми Сирница”, изп. Даниел Спасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цялата седмица преди Сирница се нарича Сирна неделя. Тя преминава във веселби, през нея се яде всичко, без месо и риба, което ще бъде забранено по време на постите. Някога момите и момците, достигнали възраст за женене, се люлеели на люлки и играели хорà, защото те също са забранени чак до Великден, както и сватбите. Сирница винаги се пада в неделя, а денят минава в посещения, на които хората взаимно си опрощават сторените грешки. Младите ходят в дома на родителите си, на кумовете, на по-възрастни роднини. Ако съпругът е занаятчия, той непременно иска прошка от майстора, при когото е учил занаята си или при когото все още работи. Смята се, че преди празничната вечеря, всеки трябва да е поискал и дал прошка на близки и роднини. Иначе не може да започне поста. Това е своеобразно изчистване от духовните прегрешения преди да започне физическото, своеобразно умиране преди новото начало. Задължение на жените е да омесят бели хлябове, да наточат руйно вино и да съберат семейството.

„Добринка, добра стопанка”, изп. Добринка Йовчева и ОНМ на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Наред с традиционните баници, млинове и всякакви блюда със сирене, мляко, масло, яйца, на масата трябва да присъстват варени яйца и бяла халва. Т. нар. хамкане се извършва на някои места с варено яйце, на други - с бяла халва. Завързани с мартеница или червен конец на греда, те висят от тавана, а най-възрастната жена в семейството залюлява конеца в кръг. Децата в семейството се опитват да хванат яйцето (или халвата), но само с уста, без да използват ръце. Счита се, че който успее пръв да „хамне”, ще е здрав, щастлив и късметлия през цялата година.

В седмицата, предшестваща Сирни заговезни, в някои селища в Южна България тръгват кукерски шествия. Маскираните мъже обикалят домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.

Широко разпространен е обичаят да се палят огньове в нощта на Сирница, около тях да се игаят хора, а момците да ги прескачат за здраве. След пречистващите „водни” празници - Йордановден, Ивановден и Бабинден, следват тези, на които се палят огнени клади - Сирница, Баба Марта, Младенци... та чак до Благовещение. Вярва се, че земният огън ще подсили небесния - слънцето, най-древния култ. Огнени са и стрелите, които младите неженени мъже изпращат в дворовете на своите избраници в нощната тъмнина.

„Юнак стрела стреляше”, изп. ЖФГ с. Баничан, Гоцеделчевско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стрелите имат специална форма, подготвени са доста преди празника, а стрелците тренират още от Атанасовден. Преди да бъдат изстреляни, върховете на стрелите се запалват. Момците ги изпращат към дома на любимата си с помощта на специални прътове. Огнените послания прекосяват тъмнината и всички виждат къде завършва пътят им. На сутринта момите за женене, заедно със своите родители, броят стрелите в двора. Девойката, получила най-много от тези любовни признания, се смятала за най-честита, но никой не иска да бъде на мястото на онази мома, в чийто двор няма нито една стрела.

„Добра, гюзел Добра”, изп. ЖФГ с. Тенево, Хасковско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Текстовете на песните, които разказват за хвърлянето на стрели, често са върху един и същи сюжет - момъкът хвърля стрелата и казва на любимата си да подготви „тънки дарове”, защото ще ѝ изпрати сватове. Още не изрекъл тези думи, сватовете изпълват двора на момичето, връзват конете си под жълтите дюли или под червен трендафил. За всеки сват има по един дар, за „стария сват” (роднина на младоженеца или много уважаван човек от общността) - даровете са два. И люлките, и огнените стрели са част от предженитбените ритуали, а сватбите ще бъдат разрешени отново след Великден. Огънят има място и в други ритуали на Сирница, наречени според региона „паликош”, „ойдалалия” и т.н. Обикновено на хълмовете около селището се палят огньове - заради вярването, че докъдето стига огънят, дотам ще стигне и плодородието.

Снимки: БГНЕС

Споделете

Сирница – време за прошка, време за празник…

За БНР