Една от младите надежди на руската клавирна школа свири в София

Три дни след откриването на "Софийски музикални седмици" и изключителната среща на българската публика с Оркестъра на Мариинския театър и ръководителя му - Валерий Гергиев, специално за фестивала пристига и един от плеядата млади блестящи руски солисти – пианистът Сергей Редкин, който вече многократно е свирил с точно този оркестър и с точно този диригент.

Няма тайна за неговия успех – просто той е голям талант, отгледан в Санктпетербургската консерватория „Николай Римски-Корсаков“, лауреат е на конкурса „Чайковски“ – носител на трета награда през 2015 година, а също победител в конкурсите „Прокофиев“ 2013 в Санкт Петербург и „Падеревски“ 2010 в Полша.

Сергей Редкин е на 25 години, преминал е специализация в Академията за пианисти на езерото Комо в Италия при Дмитрий Башкиров и Николай Петров, предстои му очевидно бляскава кариера на концертиращ пианист – вече е канен за концерти в Германия, Австрия, Полша, Швейцария, Швеция. Чест гост е на Държавния академичен филхармоничен оркестър „Светланов” и вече втори сезон участва в летните симфонични концерти с Академичния симфоничен оркестър на Московската консерватория.

В София Сергей Редкин ще изнесе рецитал на 25 май от 19 часа в камерната зала "България". При това той не за първи път е на наша сцена, но преди 3 години е бил със свои колеги – млади руски таланти, по покана на Музикалната академия „Панчо Владигеров“ и санктпетербургския Дом на музиката. Когато го попитах какво си спомня от София, той отговори: Гостоприемните хора, хубавото време и храната. Храната, определено!

Сега, преди да опита отново нещо различно и вкусно, Сергей ще посвири на българската публика. В програмата си е предвидил Вариации опус 9 от Карл Мария фон Вебер, Рихард Щраус - Пет пиеси, op. 3, и Девет етюда-картини, op. 39 от Сергей Рахманинов. Интересен, сякаш по-нетрадиционен избор, който младият пианист обясни така:

Това е програма, която се появи много спонтанно. По времето, когато трябваше да я обмисля и определя, бях уморен от програмата, която често свирех след конкурса „Чайковски“, защото тогава се искаше от мен да свиря малко или много все едно и също. И ми се прииска да науча нещо ново и различно, може би дори нещо не чак толкова популярно. Така че, влязох в интернет – слава Богу, че го има, и просто започнах да търся нещо непознато, нещо с хубав звук, което да си струва вниманието. И така се появи тази моя програма за концерт, която вече свирих веднъж в Русия, после и в Молдова, и всеки път хората я харесват, нищо че невинаги имената на пиесите звучат така познато. Така че сега ще я представя и в София. Музиката е много открита и разбираема – нищо свръхсложно няма. Когато свириш нещо твърде известно на всички, понякога си казваш „Защо ли съм избрал точно това – толкова велики изпълнители са го интерпретирали. Всеки може да си ги пусне и да ги слуша". Ето тези пиеси например – те заслужават внимание, а буквално трудно се намират, за да се чуят.