Започнала ярко кариерата си още на 17 години, днес, близо три десетилетия по-късно, Александрина Пендачанска има десетки натрупани роли в престижни театри по света, три номинации за наградата „Грами“ - две от тях за реализацията на операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт и една за „Агрипина“ от Хендел в партньорство с Фрайбургския бароков оркестър под диригентството на Рене Якобс. Приема нови предизвикателства - като работа над мецосопранови партии, например.
Сега домът на Александрина Пендачанска е в Париж, но в последните няколко години имаме шанса да я виждаме и на българска сцена. Появата й у нас винаги се превръща в събитие. Така беше и на 9 май тази година, в Деня на Европа, когато по нейна идея и с нейно участие беше изпълнено едно изключително и разтърсващо произведение – „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън. Тогава на сцената се събраха 220 музиканти: Симфоничният оркестър, Смесеният и Детският хор на БНР заедно с оркестранти от Софийската филхармония и певци от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ под диригентството на Росен Гергов.
В тази среща с Александрина Пендачанска говорим за преживяването „Военен реквием“ на софийска сцена и преди това на московска, заедно със солистите Матиас Гьорне и Ян Бостридж, и Лондонската филхармония под диригентството на Владимир Юровски. Тя разказва още за своите „лоши“ героини – жени, жадни за власт, които добре „пасват“ на тъмния тембър на гласа й. Говорим също за документалните филми на съпруга й, журналиста Найо Тицин, които „запечатват“ елитни продукции с нейно участие (“Лице в лице с Агрипина“, „Да обичаш Кармен“), както и за следващия й литературен проект, който ще последва романа й „Da Capo“.
Чуйте двете части на разговора с Александрина Пендачанска в предаването "На бис - българските музиканти" по "Хоризонт" в звуковите файлове.
Предимно облачно
Разкъсана облачност
