Унгарската писателка Магда Сабо (1917-2007) е една от най-четените и най-превежданите авторки. Тя дебютира като поетеса. През 1949 г. е отличена с наградата „Баумгартен“, обаче тя ѝ е отнета по политически причини и не може да публикува чак до 1958 г. Тогава започва да пише проза. Носител е на двете най-авторитетни унгарски награди „Атила Йожеф“ (1959 и 1972) и „Кошут“ (1978), а през 1992 за романа „Вратата“ получава „Бец корпорейшън“, САЩ, както и през 2003 френската награда „Фемина“ за чуждестранен автор за същата книга. Романът е филмиран от големия унгарски режисьор Ищван Сабо през 2012 година.
Магда Сабо е превеждана на български – има няколко нейни книги, публикувани у нас през 80-те години на миналия век. Сега почитателите на висококачествената проза ще преоткрият тази майсторка на словото с романа ѝ „Вратата“ – дълбока, психологическа и вълнуваща творба.
Написах тази книга не за Господ, който знае и кътните ми зъби, не и за сенките, които са свидетели на всичко и виждат часовете ми на бодърстване и сън, а за хората. Макар това да са думи на героинята на романа, можем да ги приемем като изречени от самата Магда Сабо, в чието творчество междучовешките отношения заемат особено място.
Ясно
Разкъсана облачност
