За съжаление Димитър Б. Димов не дочака новото издание на своя дълго писан и редактиран роман. Ние, неговите читатели, обаче можем отново да усетим онази Свобода, с която тази книга ни зарази навремето и ще продължава да заразява...
Ето какво казва по повод новото издание Божана Апостолова: "Мъртвите сами избират своите издатели. Почувствах го, когато зачетох романа „Мястото или сказание за Иракли“ на Димитър Б. Димов. Бях прочела едва една трета от романа, когато реших, че ще го издам. Нямаше две мнения – това е един чудовищен романист, към който ме поведе неговият първи издател – приятелката ми Малина Томова, в чийто издателски вкус безпрекословно вярвах. Вярвах й и като изключителна поетеса, която винаги ще нося в сърцето си – с любов. Бог да ги прости и двамата."
А на страниците на в. „Култура“ в интервю с Марин Бодаков поетът, историкът и приятелят Йордан Велчев споделя: "Романът на Димитър Б. Димов, който познавам още в ръкопис, излезе за пръв път през 2005 г., макар да бе завършен по-рано. Първият тираж бе изчерпан почти веднага. Така стана и с втория му тираж. Всъщност, тогава интересът към новата българската литература, за съжаление, като че ли все още не бе настъпил. А и книгата почти не достигна до книжарниците. В пресата, ако не смятаме отделни кратки отзиви, се появи една единствена по-сериозна студия – на Митко Новков, която той публикува и в книга. Романът бе номиниран и за наградата на “Хеликон” за роман на годината, но как да се пребориш със силата на лактите. И това е всичко. После, както обикновено се случва по нашите ширини, макар все пак някои от сериозните ни писатели да са ми споделяли, че са го чели с респект, настана мълчание."
Самият Димитър Б. Димов пише в следговора на този мощен роман - една от най-силните книги, писани след 1989: „МЯСТОТО“ не е автобиография, не е документ, не е достоверен източник на утилитарно познание. Романът е изкуственост, абстракция, измислица, умотворение; той е „РАЗЛИЧНОСТ“!
Ясно
Разкъсана облачност
