Защо Германия се оказа най-големият скептик спрямо реформаторските виждания на Макрон за ЕС

Френският президент Еманюел Макрон представи тази седмица в Европейския парламент своите виждания за реформа в ЕС. И веднага след това замина със същата задача за Берлин. Макар предварително да знаеше, че няма много привърженици сред евродепутатите и германците, Макрон представи идеята си за отделен бюджет на еврозоната, съставен от по 3% от БВП на 19-те страни, въвели единната европейска валута. Ролята на „касиер“ първоначално трябваше да изпълнява общ финансов министър, но според много държави от ЕС с тази своя идея френският президент отива прекалено далеч.

Усетил съпротивата, Макрон вероятно вече се е отказал от тази идея. За това пък подкрепя предложението на Германия Европейският съюз, по примера на МВФ, да създаде свой Европейски валутен фонд.

Третото основно искане на френския президент е Банковият съюз, който вече е в напреднала фаза - на практика така ЕС реагира на финансовата криза. За Макрон обаче това не е достатъчно и иска повече, като например гаранции за личните спестявания на европейците. Т.е. банките в целия ЕС да гарантират спестяванията на европейски граждани във всички държави.

Но рискът с пари от общия бюджет да се гарантират влоговете на граждани в държави, където банките не са стабилни, се оказва прекалено голям „хап“ за ЕС и тази идея също среща сериозна съпротива.

С най-големи резерви към реформаторските виждания на френския президент се оказа Германия - най-важният съюзник на Франция в Евросъюза. За това какви са аргументите на водещата европейска икономика чуйте от звуковия файл.