БДЖ между амбициите и реалността

Нова седмица-нов късмет, но не и с БДЖ. Добрата стара железница излиза с едни и същи номера, с вариации за разнообразие. Тази сутрин пътуващите по линията Ямбол-Бургас, сред тях мнозина от Карнобат и Айтос, които работят в областния център, са подложени на екшън в типичния БДЖ стил, разказаха слушатели.  Спирачките на втория вагон се развалят, след което пътниците от него са прехвърлени в първия. Елементарната математика казва, че ако нещо е пълно и към него се опиташ да добавиш още толкова просто няма как да стане. Така обикновеният български влак се превръща в индийски влак, движещ се с един час закъснение. Пристигаш до крайна гара Бургас изнервен, потен, а може бе и уволнен, защото кой шеф ще толерира всяка седмица да му изскачаш с едно и също оправдание-влакът се развали. Честит понеделник, честита нова седмица! Но какво е животът без БДЖ, както пее актьорът Никола Стоянов в едноименното си парче, посветено на превозвача:

„Още виждам онова купе,

прозорецът не се отваряше.

Мръсно беше твоето перде,

парното не работеше.

БДЖ, БДЖ….“

Има някой мантри покрай които крепне БДЖ, а основната е, че е социален транспорт - най-евтиният начин за придвижване от точка а до точка б, но както гласи една изстрадана мъдрост, и практиката го доказва, евтиното понякога излиза скъпо.

На фона на непрекъснатите аварии и милионите, похарчени за модернизация, докато седмицата за пътуващите в Бургаско започна ударно, БДЖ изскача с амбициозно обещание, че в конкуренция с рейсовете железниците ще возят до шест града с 20 минути по-бързо. От средата на декември, когато влиза в сила новият график за движение, пътниците ще стигат ускорено и до Бургас. Заявката е тиражирана от „Монитор“. В опит да увеличи приходите ръководството на железниците било принудено и да осигури по-добро обслужване на пътниците. Подчертавам „принудено“. По същия начин както някой пътници са принудени да ползват БДЖ, защото нямат друг транспортен вариант. Ръководството е измислило, че при част от влаковете, в които се возят най-много пътници, ще се намали времето за пътуване. Но липсата на 20 локомотива ще продължава да пречи за изпълнение на разписанието и БДЖ ще влезе на куц крак в новия график.

То е все с някоя лъскава млада мацка да се конкурира стара госпожа  с артрит /разбирай ръжда/,  сенилност /непрекъснато си бърка графика/, с чести промени в настроенията и намеренията /тръгвате с влак, пристигате с автобус/. Никакъв шанс да бъдат редуцирани приключенията с неочакван край –онези между 40 и 50 инцидента месечно, в които ако няма какво да направиш, можеш просто да си припяваш:

„Сто пътувания преживях

и едва-едва оцелях.

В сто пожара аз горях,

но да те обичам аз не спрях.

БДЖ, БДЖ…“