Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как да очакваме добри резултати от PISA като учим децата си да зубрят?

Снимката е илюстративна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

За поредна година българските ученици се нареждат назад в класацията на  международното изследване PISA. Проучването оценява функционалната грамотност на тези, които са завършили задължителното образование, т.е. как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации. „Катастрофата в училище се задълбочава", „Срив в образованието до девети клас", „Всеки втори ученик не осмисля какво чете" – са водещите заглавие на днешните ежедневници. Но трябва ли да виним за резултатите учениците или да си дадем сметка, че те са поставени в ситуация, която ние сме им създали?

Тази година в проучването на PISA са участвали около 600 хиляди 15-годишни ученици. България се нарежда на между 46-о и 53-то място спрямо останалите 79 държави. Какво представлява изследването? Това са тестове с избираем и със свободен отговор по четене, математика и природни науки. Децата се избират на случаен принцип от различни училищата в съответните страни. Учудват ли ни резултатите? Не, но проблемът не е в децата, а в начина по който им се преподава и съответно в хората, които го правят. Всеобщият модел който се пренася от поколение на поколение е да научим децата да зубрят. Наизустят ли урока – значи са се подготвили добре и ще имат добри оценки. В световен мащаб обаче това не е правилният критерий, а и няма много смисъл. Нали учиш нещо, за да може после да го приложиш. Учиш, за да живееш.

Да вземем пример с образованието във Финландия - една от страните, чиито ученици бележат отлични резултати. Дават се малки домашни, за да може децата да имат повече време, в което сами да развиват себе си. Липсват и стандартизираните тестове с няколко отговора, защото за тях те нямат смисъл -  ако знаеш отговора, просто го пишеш – другото е хазарт и не показва знания. През последните години в българското образование значително се намалиха формите като писане на теми или съчинения. Много български университети предпочетоха да заложат на тестовата форма. Писането на тема дава обаче много по-добра представа за подготовката на дадения ученик – дали може да разсъждава структурирано и дали е грамотен.

В България образованието се превърна повече в бизнес. Даваме пари за уроци, класифицираме учебните заведения на по-добри и не толкова добри, на иновативни или не, университетите се борят за всеки един ученик, за всяка една вноска. Защо? Защото станаха твърде много, а срещат и конкуренция от западните учебни заведения. Всичко това обаче няма как да не се отрази на децата ни. 


Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боян Чуков

Не трябва да намаляваме своята бдителност

Експертът по борба с тероризма Боян Чуков коментира, че  това, което се случва  около  21- годишния младеж Мохамед Абдулкадер, е рутинна дейност на всяко едно контраразузнаване - следи се определен контингент и когато се съберат достатъчно признаци или доказателства, започва разследване за терористична дейност.  Чуков добави: "Предполагам, че..

публикувано на 02.07.20 в 13:20

Разпалването на расовата вражда в САЩ се използва за свалянето на Доналд Тръмп

Убийството на Джордж Флойд е само повод, но в никакъв случай не е причина за събитията в САЩ.90 % от загубилите живота си чернокожи в САЩ са убити от чернокожи, така че да се говори за някаква изключителна агресия на белите спрямо афроамериканците е несериозно. Боян Чуков отбелязва: САЩ се намират в навечерието на президентските..

публикувано на 09.06.20 в 14:16

Стара сграда в Бургас противопостави бизнес, министерство и общество

Бургазлии организираха протест в защита на старата сграда на книжарница „Хеликон“ на площад „Тройката“. От няколко месеца в града се носеха слухове, че тя, както и останалите две сгради до нея ще бъдат съборени и на тяхно място ще бъде изградена нова. Преместването на книжарницата на други две места в града допринесе за тази информация...

обновено на 13.05.20 в 18:21

Половинчати мерки и половинчати тулупи

Чакаме Гергьовден, за да разхлабим мерките. Същите тия мерки, дето от държавния апарат редовно ни обясняват, че са най-хлабави. И е така. В Турция и Сърбия ги затваряха по домовете. При нас всеки извадил си декларация лети по пътищата родни. Иначе - имаме мерки. Ама половинчати. Покрай Великден затворихме София. Ама половинчато. Който можа -..

публикувано на 05.05.20 в 15:46

Ще остане ли мечтател архитект Бурулянов?

Новият главен архитект на Община Бургас вижда дупката на площад „Тройката” като модерно парково пространство с умни градски мебели, детски площадки, арт инсталации на кота 0 и подземен паркинг в изкопа. Това решение за старата градска язва посочва Емил Бурулянов в концепцията, с която спечели комисията и тя го посочи като най-подходящ за важния..

публикувано на 04.03.20 в 18:26

БДЖ между амбициите и реалността

Нова седмица-нов късмет, но не и с БДЖ. Добрата стара железница излиза с едни и същи номера, с вариации за разнообразие. Тази сутрин пътуващите по линията Ямбол-Бургас, сред тях мнозина от Карнобат и Айтос, които работят в областния център, са подложени на екшън в типичния БДЖ стил, разказаха слушатели.   Спирачките на втория вагон се..

публикувано на 14.10.19 в 16:58
Книги, забранени преди 9 септември 1944. Книгата на Коста Тодоров е била забранена и през следващите десетилетия. Останалите са книги от автори с леви убеждения. Книгата на английски е от Лаврентий Берия, видна фигура в сталинския репресивен апарат, но за българската левица тогава той е бил известен просто като съветски революционер (вляво). Книги, забранени слез 9 септември 1944. Стихосбирката „Победни песни” на популярния поет Кирил Христов е била забранена, защото възпявала победите на българската армия във войните за национално обединение (в средата). Първото българско издание на „Под игото” от Иван Вазов. Книгата е с блестящи илюстрации от най-добрите тогавашни художници в България: Йозеф Обербауер, Антон Митов, Иван Мърквичка и Антони Пиотровски (вдясно).

9 септември - поредната разделителна дата за българина

Една от спорните дати в българската история е днес – 9 септември. Всъщност, тя датата си е еднозначна, въпросът е в нейното тълкуване и как тя се превърна в поредната разделителна линия на българското общество. Септември е интересен месец в българската история. Първо идва 6 септември, на който се бием гърдите колко велики българи сме, как..

публикувано на 09.09.19 в 11:30