Как да очакваме добри резултати от PISA като учим децата си да зубрят?

За поредна година българските ученици се нареждат назад в класацията на  международното изследване PISA. Проучването оценява функционалната грамотност на тези, които са завършили задължителното образование, т.е. как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации. „Катастрофата в училище се задълбочава", „Срив в образованието до девети клас", „Всеки втори ученик не осмисля какво чете" – са водещите заглавие на днешните ежедневници. Но трябва ли да виним за резултатите учениците или да си дадем сметка, че те са поставени в ситуация, която ние сме им създали?

Тази година в проучването на PISA са участвали около 600 хиляди 15-годишни ученици. България се нарежда на между 46-о и 53-то място спрямо останалите 79 държави. Какво представлява изследването? Това са тестове с избираем и със свободен отговор по четене, математика и природни науки. Децата се избират на случаен принцип от различни училищата в съответните страни. Учудват ли ни резултатите? Не, но проблемът не е в децата, а в начина по който им се преподава и съответно в хората, които го правят. Всеобщият модел който се пренася от поколение на поколение е да научим децата да зубрят. Наизустят ли урока – значи са се подготвили добре и ще имат добри оценки. В световен мащаб обаче това не е правилният критерий, а и няма много смисъл. Нали учиш нещо, за да може после да го приложиш. Учиш, за да живееш.

Да вземем пример с образованието във Финландия - една от страните, чиито ученици бележат отлични резултати. Дават се малки домашни, за да може децата да имат повече време, в което сами да развиват себе си. Липсват и стандартизираните тестове с няколко отговора, защото за тях те нямат смисъл -  ако знаеш отговора, просто го пишеш – другото е хазарт и не показва знания. През последните години в българското образование значително се намалиха формите като писане на теми или съчинения. Много български университети предпочетоха да заложат на тестовата форма. Писането на тема дава обаче много по-добра представа за подготовката на дадения ученик – дали може да разсъждава структурирано и дали е грамотен.

В България образованието се превърна повече в бизнес. Даваме пари за уроци, класифицираме учебните заведения на по-добри и не толкова добри, на иновативни или не, университетите се борят за всеки един ученик, за всяка една вноска. Защо? Защото станаха твърде много, а срещат и конкуренция от западните учебни заведения. Всичко това обаче няма как да не се отрази на децата ни.