Ще остане ли мечтател архитект Бурулянов?

Новият главен архитект на Община Бургас вижда дупката на площад „Тройката” като модерно парково пространство с умни градски мебели, детски площадки, арт инсталации на кота 0 и подземен паркинг в изкопа. Това решение за старата градска язва посочва Емил Бурулянов в концепцията, с която спечели комисията и тя го посочи като най-подходящ за важния пост. Тя е озаглавена „Посока за Бургас 2020+20“ и е опакована в красива визуализация. В нея 36-годишният бургазлия, познат до момента с проекта за експозиционния център „Флора“ и иновативните соларни дървета и пейки, дава своята диагноза за градоустройството и представя визията си. Разработката стъпва солидно на настоящите проекти и посочва пътя за продължаването им.

Като решение на инфраструктурните проблеми в града той предлага повече кръгови кръстовища, отваряне на тупиковите улици като за пример дава такава възможност пресечната на улица „Кирил и Методий“ и „Славянска“,  пробив на „Фердинандова“ към „Индустриална“, а най-големият пазар „Краснодар“ да бъде реконструиран с подземен паркинг. Бурулянов смята, че трябва да се мисли в посока оптимизиране на кръстовищата в централната градска част като се изследват възможностите за естакадно преминаване поне на една натоварена лента, за да се избегне светофарната уредба.

Архитектът посочва, че няма да е възможно връзката Банево - Ветрен да се осъществи в пълен мащаб, ако не се разработи зона с преобладаващо жилищно застрояване в района след перспективната пътна връзка на пътищата I-6 и I-9 от източната страна, а зоната на  кварталите „Победа“ и „Акациите“ и морския й фронт, така и не се е социализирала заради тежките демографски проблеми, вместо да служи като мост и крайбрежна връзка на „Меден Рудник“ с централните част чрез велоалеи и крайбрежен булевард. Бурулянов е привърженик на синята и зелената зона, които според него са доказали своята ефективност с  желанието за присъединяване на нови и нови улици и райони. Той предлага разтоварване на паразитния трафик край Морска гара и в централните комплекси „Възраждане“, „Лазур“, и „Братя Миладинови“ чрез малък, но по-чест обществен транспорт.

Концепцията на Бурулянов предвижда превръщането на Бургас в туристическа дестинация за четирите сезона. Той смята, че провеждането на фестивал на архитектуарта „АрхиМория“ през октомври би подпомогнало това, както и отреждането на магазия 7 на Морска гара за панаирна зона „Бургас експо“. Ще помогнат и разработката на разпознаваеми лога и уникален калиграфски шрифт за имена на улици и табели. Архитектът смята, че за развитието на спа и балнео туризма е централна задача изработването на стратегия за утвърждаването на Минералните бани като център. Като интересна крачка в тази посока се предлага създаването на термален къмпинг.  Плаващи офис пространства и понтонни съоръжения не само от развлекателен, но и събитиен характер като нови възможности за включване на  Бургаските езера, крайбрежните и пристанищни зони в социалния живот на града предлага бургазлията.  

Концепцията вижда място още за увеселителен парк БургасЛенд, като се смята, че такъв може да бъде изграден чрез публично - частно партньорство, фестивал на уличното изкуство, графити арт фест на кейовата стена, Музей на Черно море и повече водни атракциони. „Недопустимо е регионален център, морски град с активен летен сезон, толкова леглова база и досег с курорти с леглова база от 150 хиляди легла да няма аквариум, делфинариум, океанариум“, посочва архитект Бурулянов. Зоната, в която той вижда потенциал е парк „Езеро“. В нея са предлага да има Музей на съвременното изкуство, модерна Ботаническа градина, но и зона за голф.

В плана има още целогодишна ледена пързалка, тренировъчна катерачна стена, панорамна въжена линия. В хоризонта си за Бургас в следващите 20 години архитектът вижда  още внедряването на умни стълбове, които да разбират кога да работят, да събират информация за финните прахови частици, да зареждат на мобилни устройства и инвалидни колички. Бурулянов се разгръща в тази посока с идеите за умна сметосъбираща градска мебел и роботизирани почистващи системи с вакуумни възможности, както и механизирани паркинг вендинг машини, които да паркират колите.

„Главният архитект може и трябва да бъде централен фактор в развитието на града, от една страна като Будител с личен пример, трезва преценка и смели очаквания, спазващ принципите, залегнали в нормативната уредба и прилагащ я отговорно и премерено, а от друга страна като Мечтател, гледащ в бъдещето, чийто решения за физическата среда, създават визии за развитие с хоризонт от десетки години напред”, се посочва още в печелившата концепция. Дали новият главен архитект на община Бургас ще остане Мечтател и Будител или тежката административна работа и апетитните интереси в сферата ще прекършат крилете му ще се види, защото е казано-по делата им ще ги познаете.