Европейският парламент разглежда предложение, което цели да гарантира, че минималните работни заплати в ЕС осигуряват достойни условия на живот. Минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение, което работодателите могат да дадат на служителите си за техния труд.

„Щеше да е хубаво ЕС да ни определи някаква минимална работна заплата, различна от тази, която ни определя нашето правителство, но идеята която съществува в Европейския съюз е не да се определи абсолютна стойност на минималната работна заплата, а да има единна методика, по която да може да се определя. Отделните държави предлагат различни подходи, има и такива, които си пазят техните методики. Трудно е да се ангажира човек с числа, без да рискува да изпадне в популизъм, но във всеки случай тя трябва да гарантира жизненият минимум, който по най-различни начини и институции се изчислява. Би трябвало да е два пъти по-висока от тази, която е в момента. Това е наш стар проблем, защото ние към нашата минимална работна заплата се отнасяме не икономически, а идеологически. Имахме години, в които нейният ръст се подтискаше умишлено дълго време. да си припомним края на 90-те години, когато градиците са отворени, квалифицираната работна ръка отива там, където ѝ плащат достойно.“, е мнението на Димитър Манолов.

Виолета Иванова, от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ обясни, че  минималната работна заплата е една административна величина, която се определя от Министерството на труда и социалната политика:

„Разбира се с участието и на социалните партньори. Все още няма механизъм, по който да се определя каква е действителната минимална работна заплата. Всички тези проблеми са разгледани в директивата за адекватно минимално работно заплащане, която ЕС се опитва вече втора година да получи съгласие от всички държави в общността, за да бъде приета и ратифицирана. Условието е, че според тази директива, минималната работна заплата трябва да бъде на два полюса. Единият да бъде 50% от средната работна заплата. Освен това условие, което е приложено в директивата е, че минималното заплащане трябва да има и задължителен тест, който е съотносим към издръжката на живот . Това е т.нар. абсолютен метод на адекватност.  Поне още година ще се обсъжда методиката", посочи Виолета Иванова   

Нивото на минималното заплащане варира силно в ЕС: най-ниско е то през 2020 г. за хората в България (312 евро), а най-високи - в Люксембург (2 142 евро). Важен фактор в това отношение са различията в разходите за живот в страните от ЕС, се посочва в страницата на ЕП.