Стоян Панчев: Не трябва да се избързва за влизане в еврозоната догодина

Стоян Панчев

Снимка: БГНЕС

Разговор на Свобода Атанасова със Стоян Панчев, ЕКИП

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия се наблюдава поскъпване на стоки и услуги. От първи до 15 януари там разплащанията ще се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно хърватската парична единица да бъде изтеглена. В търговските банки обмяната ще продължи до края на тази година. Преди обаче да бъде въведена общата европейска валута в страната имаше инфлация, цените на хранителни продукти се повишиха с над 13% за октомври и ноември 2022 година. Такава инфлация ли да очакваме и ние, ако бъде въведено еврото и у нас, коментарът в предаването „Експертът говори“ е на Стоян Панчев, председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), създаден у нас преди 12 години.

Стоян Панчев е анализатор и икономист, прави различни прогнози за бюджета, еврото и инфлацията. Какво се случва в момента в Хърватия след въвеждането на еврото от началото на януари. Ще се случи ли това и при нас? Какви дейности развива още ЕКИП? Отговорите от експерта:

„В момента се занимаваме с провеждането на най-различни анализи, като нашата специализация е в сферата на паричната теория, на здравеопазването, на публичните финанси. Правим и например прогнози за инфлацията, за бюджета, за еврото. От друга страна работим и с компании, които имат специфични изчисления и модели.

Това, което става в Хърватия е очаквано, що се отнася за нашата група в ЕКИП. Там в момента изпитват първия скок в цените след превалутирането в евро. Този скок е познат на хората като скок (инфлация) от закръгляне нагоре след преминаване в еврото. Това правят основно търговци на дребно, които завишават леко нагоре цените, което е наблюдавано и в почти всички страни в еврозоната. Концентрирано е в цени на хранителни стоки и напр. фризьорски услуги. Когато бъде изчислено на база на годишната инфлация се простира на около 0,3% и 0,5%.

Има и голям скок в цените на конкретни стоки, например в Хърватия лукът е скочил като цена с 25%, някои тестени изделия с над 37 на сто. В кафето има много голям скок, дори с над 20% скок в цените.

Трябва да се знае от хората, че този първоначален скок в цените не е единствен. На практика това стана на третия ден в Хърватия. По-големият и по-опасен скок ще се случи в следващите няколко години. Той ще е вследствие на цялостната промяна на паричната система.

При нас също ще има промяна ако влезем в еврозоната, защото в момента сме във валутен борд.

Скокът на паричното предлагане през последните две години води и до скок в цените. Това е големият скок в инфлацията.

Ако погледнем страни като Естония и Литва, това са държавите с най-висока инфлация в момента. Те са били във валутен борд, след това са въвели еврото и това доведе в Естония 10% ръст на инфлацията.

Трябва да кажем, че не е сигурно, че ще влезем в еврозоната през 2024 година. Има редица неща, които трябва да се случат преди това да стане. На този етап според нашите прогнози и данните, които имаме не отговаряме на критерия за инфлацията например.

Виждам и определени инициативи в посока на организирането на референдум, който в други страни като Дания и Швеция е спрял влизането в еврозоната. Затова не можем да кажем, че и при нас със сигурност ще се случи въвеждането на еврото. А ако това стане е много вероятно да имаме и в България двата вида скок на цените. Първо, този от закръглянето (превалутирането), който коментираме за Хърватия, както и вторият, който е вследствие на генералната смяна от валутен борд в евро.

Има доста социологически проучвания през последните години за нагласите на хората. Те показват, че 50-60% от българите са против, около 20-25% са „За“, а останалите не са сигурни дали искат тази замяна на лева с евро. Притесненията на хората са основно в скока на цените.

Пътят, по който е тръгнала Румъния е разумен, защото те ще изчакат за премине голямата инфлационна криза. Към 2029 година отново ще коментират темата, което е и по-правилното. Не виждам защо трябва да бързаме за 2024 година“, посочи още експертът.

Чуйте повече по темата в разговора на Свобода Атанасова със Стоян Панчев.