Доц. Д-р Милчо Скумов: Солта е в кръвта на поморийци

 „Солодобивът в Анхиало/Поморие от 1878 до 1951 година“ е заглавието на първия труд, който осветлява условията, превърнали Поморие в първостепенен солодобивен център на страната през разглеждания период. Негов автор е доц. д.-р Милчо Скумов от Поморие. Книгата е издание на БАН. Тя проследява законодателната основа и правната организация на солопроизводството в града по това време, управлението и защитата на солниците от наводненията, предизвикани от силните морски бури, както и  функционирането на институциите, свързани със солопроизводството и дейността им за неговата модернизация и усъвършенстване - фонд „Поморийски солници“, Солната кооперация и др.

"В този период се включва всичко-създаване на нова нормативна база от държавата, организации на солопроизводителите-сдружения, кооперации, технологията за добив на сол. Това е занаятчийски тип производство. Вече с навлизането в производството на хора със специализирано образование-инженери, химици, започва да се въвежда съвременна техника. От добива до складирането и транспорта -солта е била в кръвта на анхиалци!," посочва авторът пред БНР-Бургас.

В периода на Античността и Средновековието няма данни за солодобив в Поморие, първият документ е намерен в архивите на Ватикана от професор Божидар Димитров от края на 14 век затова, че има солници в Анхиало, пояснява доцент Скумов.

Между 15 и 25 хиляди тона сол годишно са се произвеждали в Анхиало в изследвания период. През 50-те и 60-те години на 20 век количеството се повишава.

Що се отнася до условията, авторът на изследването посочва: "Производството на морска сол прилича много на земеделското производство, защото е на открито и зависи от природните условия. Трябва лятото да е сухо и да не вали много, да е горещо. В книгата на базата на статистическите данни давам графики как се изменя средната годишна температура в период от 50 години по месеци. Интересното е, че макар Поморие и Бургас да са много близки, в Поморие вали по-малко дъжд. Ако сравним условията по нашето Черноморие и други места по света като Средиземноморието, тук те не са толкова добри. Водата е по-ниско солена, а дъждовете все пак са повече, отколкото, например, в Египет или Алжир.“

В изследването са използвани исторически източници от държавните архиви в Бургас и София, архивът на Община Поморие, документи от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионалните библиотеки в Бургас, Пловдив и Варна и др.

Включени са голям брой снимки, фигури, графики и схеми, статистически данни, карти на солниците и другите съоръжения в солопроизводството. В приложения показалец са изведени личните имена на участващите в описваните събития лица, включително на много от известните поморийски фамилии.

Относно бъдещето на поморийската сол в условията на глобалния пазар днес Милчо Скумов коментира:

„Условията са били други тогава-държавата документирано и официално е провеждала протекционистична политика, покровителство на местното производство и това е ставало с ограничаване  вноса на сол отвън и със съответните вносни мита, така че местната сол да е конкурентна и да го има това производство в Анхиало.“

Освен за изследователите, книгата е предназначена и за всички интересуващи се историята на солопроизводството - неразделна част от историята на Поморие. Предстои и нейното официално представяне в морския град.

Доцент д-р Милчо Скумов е завършил Висшия химикотехнологически институт в Бургас. От 1995 година университет "Професор д-р Асен Златаров", където е преподавател от 1976 година, а от 2007-а година до 2016-та и ръководител на катедра. Между 2001  и 2005-та година е ръководител на проекти с европейски и местно финансиране, в резултат на които е създаден Музеят на солта в Поморие. До 2012 година е и негов главен уредник. Бил е и председател на Българското солодобивно кооперативно дружество в Поморие. В последните години интересите му са насочени в областта на историята и технологията за добив на морска сол в Анхиало.