Писмата на семейство Колдамови вдъхновиха изложба и филм

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рисунки върху пликове от писма представя изложбата на Веселин Атанасов “От Бургас до и обратно”. Откриването е от 20 часа в клуба на улица „Сердика“. 

Над 200 писма в продължение на три десетилетия са си разменили бургазлиите Йорданка и Михаил Колдамови. Кореспонденцията им започнала, когато тя е 16-годишна ученичка, а той студент по медицина. Впоследствие като семейство продължили да си  пишат. Намира ги внучката им Ивелина:

"Започнали са да си пишат през 1952 година. Кореспонденцията им продължава над 30 години. Тъй като дядо ми е бил лекар рентгенолог е пътувал много в чужбина по симпозиуми, бил е лекар и на корабите. Запазили са писмата, а няколко месеца преди баба ми да почине аз ги получих. Съхранявам ги, чета си, подредих ги хронологично. Споделих за тях в офиса, защото са много различни от това време, в което живеем в момента."

Писмата разказват за стария Бургас, от какво са се вълнували хората тогава и какъв е бил социалният им живот. 

Внучката Ивелина Колдамова и художника Веселин Атанасов

Очарован от писмата и атмосферата в тях, художникът Веселин Атанасов, който е управител на печатница и работи заедно с Ивелина, създава серия от рисунки. 35 от тях подрежда в изложба. Емблемите на Бургас оживяват върху стари пликове:

"Видях нещо в тях като старост, като патина, нещо, което ме впечатли. Рисувам върху пликовете-гларуси, риби, лодчици. Тези, които ги вземат, да си вземат част от Бургас и да върнат част от Бургас. Самите пликове са една епоха, която е загубена. Голям процент от по-младите не са виждали изобщо нито пликове, нито са писали писма. Ще се радвам да видят, затова съм оставил и част от суровия вид на самите пликове."

Историята не свършва дотук-Станимир Петров, който е в рекламния бизнес и работи с печатницата на Атанасов, е пленен от епистоларния сюжет и иска да направи документален филм. "Те са превърнали „Български пощи“ в една своеобразна платформа за чат", превежда на езика на младите кореспонденцията той:

"Това е бил начинът да поддържат отношенията си, когато не са били заедно. Показва ни нещо, което в днешно време е много рядко да се види, едни чисти отношения,  искрена любов между тях. Това е историята на едни обикновени хора, които са ни оставили едно наследство-какви трябва да бъдат отношенията между двамата души, които споделят един живот. На всеки един пожелавам да се докосне до такава история!"

Станимир Петров и Христо Димитров-Хиндо снимат

Зад проекта, озаглавен "Писма до баба", застава популярният оператор Христо Димитров-Хиндо:

"Работата изглежда много проста, а всъщност е много дълбока. Историята има смисъл, близък с библейския. Имахме трагичния късмет да запишем и баба Данче преди да почине. Ще участват няколко поколения. В основата е животът на двама души. Има я и историята на обществото, в което са живели. Има магия в това да видиш как са залепени пликовете с печати, адреси. Ще знаят, че освен това, което се вижда, отзад има нещо много по-голямо. Желанието ми е, това много по-голямо, което го има, във филма да се усети." 

Изложбата в "Barbossa" може да бъде разгледана през целия август, а филмът се очаква да е факт през ноември.