Рибарският бранш настоява за държавна помощ

публикувано на 04.10.23 в 08:10 | обновено на 04.10.23 в 08:50

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рибарският бранш настоява за спешна държавна помощ за сектора. От Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ГИШ са изпратили писмо още в началото на месец септември до премиера, министрите на земеделието, екологията и отбраната. В него те посочват, че браншът е засегнат както от военните учения в Черно море, така и увеличаването на защитените зони. „Причините се наслагват. Една от тях е постоянното увеличение на зоните по Натура 2000 и на този етап няма никакви планове, в които да бъдат разписани компенсации за рибарите, които имат ограничения. Какви ограничения има? Не е ясно законодателството. Кои уреди са разрешени? Няма много голяма яснота какво можем да правим в тези зони по Натура 2000. Освен тези зони, се правят и защитени зони за някои местообитания. Ние разбираме ситуацията, искаме да запазим природата и ресурса, но се оказва, че са прекалено много големи са зоните по Натура 2000 и сега се увеличават още“, коментира председателят на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ Йордан Господинов.

Очаква се да бъдат обособени и нови зони за изграждането на ветропаркове в морето, с което също ще се намали обхватът на дейността на рибарите. „За това водим отделна кореспонденция. Никой не ни обръща внимание. Сформирана е някаква група да комуникира как да се изградят ветропарковете в морето и никой не се сеща, че има една социална група наречена български рибари. Ние не знаем в тези полета какво ще се прави, как тези полета ще повлияят на миграционните пътища на рибите, които пристигат, защото част от тях пристигат през Босфора. Ние ги ловим, когато са тук. Отделно от това има местни видове, които живеят в тези ареали, където ще се изграждат зоните – калкана, попчетата, сафрида“, посочи Господинов. Той допълни, че по първоначална информация тези зони попадат в типичните риболовни полета. Едно от тях се намира на границата на страната с Турция. Промяната на климата също се отразява на улова на рибарите.

В Директивата, която касае сектора, е описано по какъв начин и при какви условия рибарите могат да бъдат финансово компенсирани. „Това са отстраняване и компенсиране на щети, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени за природни бедствия. Цъфтежът на планктона от какво се причинява? Причинява се от азотните торове, които идват с подпочвените води. Тези азоти повишават ph на морето. Морето прави определен цъфтеж. Цъфтежът на планктон създаде определени видове. В момента в Черно море има една нова гребеновидна медуза, която се храни с хайвера на цацата. Отделно от това се променя температурата, забелязва се промяна на теченията, промениха се миграционните пътища на рибите“, обясни Господинов.

Според него решение на проблема на сектора може да се намери не с протестни действия, а с конструктивен диалог с институциите.