На 9 септември от 17 часа: Революция

Стоп, стоп, стоп, сто хиляди стопа!
Стоп, стоп, стоп! Ах, кой ни закопа?
Ний сме млади, но сме патили.
И защото, и понеже
ние още сме младежи,
Всички са доброжелатели!
Стоп, стоп, стоп, сто хиляди стопа!
Стоп, стоп, стоп, от цяла Европа…

Така се пее в песента, създадена от поета Радой Ралин и Борис Карадимчев, написал музика по дръзкия стих на Радой. Изпълняват я „Щурците”, съвсем млади, - току-що тръгнали по пътя нагоре. Не бих се учудил, ако повечето от вас не знаят тази песен, наречена „Стоп”. Заглавието й се оказа пророческо – „Стоп” беше стопирана, спряна - естествено заради непослушния текст на Ралин. Стопирането бе извършено поради лесно обясними тогава (и трудноразбираеми днес) съображения: как може да повтаряш тази дума „стоп”, изпявайки я безброй пъти?! 45 години по-рано не биваше да се пее за спиране и то – тъй натрапчиво, направо нахално. Тогава не се спираше, тогавашният строй градеше, създаваше, но смело се справи и с песента. (Днес такъв строй у нас няма, но няма и такива песни… Странно нещо е животът!) Но… както и да е след няколко изпълнения на „Щурците” „Стоп” повече не се чу – нито на запис, нито на концерт.
Така песента бе забравена преди да бъде запомнена. Годината – 1968-а. Време на действие и динамични промени в шарения неспокоен свят. Време, изпъстрено с остри събития: студентски протести и вълнения в Париж и Лондон, антивоенни демонстрации и „Горещо лято” в САЩ, конфликти в Близкия Изток, Световният (със западен полъх) младежки фестивал, състоял се в София, без да забравяме опита на Чехословакия да промени своята политическа система – акт, довел до нахлуването на така наречените „братски” армии на социалистическия блок, които смачкаха една крехка „Пражка пролет” - световното равновесие бе спасено. Междувременно, у нас бяха започнали снимките за телевизионния сериал „На всеки километър”, който щеше да отбележи година по-късно, по 9-и септември четвърт вековен юбилей от социалистическата революция в страната. „Такива бяха времената” гласи съвременното клише. А музиката, особено в своето рок измерение играеше важна роля, участваше навсякъде, все едно дали спомагаше за изява на различни възгледи, протест или пък бе използвана за повдигане на бойния дух на войниците във Виетнам. Темите на текстовете в песните се простираха от скитническата романтика и бягството от родния дом – до призиви към ненасилие и любов в царството на хипи-движението (децата на цветята); немският анализатор Тибор Кнайф припомня, че в края на шейсетте години т.н. субкултура (Underground) излъчи войнстващи секти, които апелираха към колективни политически действия, възпяваха революцията. (С една дума – да бъдеш революционер стана модно, революцията бе превърната в мода); …съществуваха маоисти и групировки в Калифорния, предизвикващи пожари и въоръжени насилия. Тези хора се противопоставяха на всичко.
За да придобият повече сполука и известност част от рок групите също флиртуваха с революцията и с „революционните” процеси. Но не и „Бийтълс”.
През 1968 година се появи знаменитата песен Hey Jude. Разпространена беше на малка плоча, сингъл на 45 оборота. На 8 септември 1968 Beatles официално представят Hey Jude по британската телевизия БиБиСи, седмица по-късно парчето достигна първо място в английската класация, а десетина дни след това Hey Jude оглави и американския хитпарад, за да остане 9 седмици на върха. От другата страна на Hey Jude се намира парчето на Beatles „Революция” (Revolution). Тази песен е заклеймявана от бунтарите по онова време като регресивна, предателска, вероятно заради нормалната позиция на Beatles, които се обръщат към фанатиците, устремени към насилствена обществена промяна:
...но говориш ли за разрушение, знай, че трябва да ме отпишеш.
Ако ти продължаваш да разнасяш снимки на председателя Мао, прави това с някого другиго…
Тоест революция, но без мене, без нас – ни казват в Revolution John Lennon и колегите му от The Beatles. Приблизително по същото време в Европа бе разпространена френска малка плоча, пак на 45 оборота, но това бе „голям сингъл” – така се наричаха малките плочи, съдържащи не две, а 4 песни. (Подобен пример имаме у нас, „голям сингъл” с 4 изпълнения на „Щурците”). Споменатата френска продукция е на атрактивния певец, автор на музика и текст – Nino Ferrer. Безспорен хит в тази „четворка” е сатиричната музикална закачка „Мао et Moa” (Мао и аз), ала дискът съдържа и две сериозни песни. Техните думи идват при нас със социален, общочовешки зов: „Милионерът” и „Желая ви на добър час” (Je Vous Dis Bonne Chance). Странно, от разговори, които съм имал с работещи в музикалната област французи, както впрочем съдейки и от минималния интерес, регистриран в Интернет, стигам до извода, че тези песни не са известни на повечето хора, дори там, където са създадени – във Франция.
В „Изпята поезия” имате възможност да чуете балади на Кет Стивънс и негово изпълнение на латински език: политическият химн O, Caritas (съчувствие, милосърдие). Роден в Англия, личност от гръцко-шведски произход и с пъстър букет от вероизповедания, Cat Stevens с песента си O, Caritas възпява мечтата за хармония във Вселената с надежда, че животът все ще продължава…
Двайсетина години по-късно американската рок формация Mister Mister има сходно поетично слово. В динамичната пиеса Watching The World групата задава вечните въпроси: „Кой пази Света, кой променя равновесието в него?”
Отговорът – с вятъра се носи, както някога пееше Dylan.
Предлагам на вниманието ви и българските мелодии „Белият хълм” (авторско изпълнение на Константин Атанасов – Щуреца, по думи на Димитър Керелезов), „Пак ще се прегърнем” (музика - Александър Бахаров, текст - Михаил Белчев, аранжимент и изпълнение - „ФСБ”: Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Иван Лечев, Петър Славов) и „До телефона” (от репертоара на група „Спринт” с гласа на Чавдар Панев). Написана от Асен Драгнев по стихове на Недялко Йорданов, тази оригинална, нестандартна песен става все по-непонятна за нашето съвремие: как така, до телефона, защо до телефона, защо трябва да стоиш до нещо, което всекидневно носиш със себе си, станало е дори неразделна част от теб?
Революция!?
Отговорът – с вятъра на времето се носи. Дилън отново е прав.