Павел Кулижников пред БНР : Кънки бягането е моят живот

Павел Кулижников спечели за трети път в своята спортна кариера световното първенство по кънки бягане в спринтовия многобой. Направи го със стил, показвайки най-доброто, на което е способен. В меката на кънки бягането - Хееренвеен, Холандия, Кулижников успя да се пребори с конкуренцията, която този път бе наистина огромна. 

Да спечелиш състезание, включващо две бягания по 500 метра и две по 1000 метра, е сериозно изпитание, изискващо железни нерви, способност за многократна концентрация в кратък период от време и разбира се, спринтьорски бегови качества и чисто пързаляне.

Тактически Кулижников изигра своите карти най-добре и именно затова спечели титлата. Кулижников се пързаля съсредоточено и без излишни рискове. С тактическо бягане на 500-метровата дистанция в първия ден от надпреварата, Кулижников записа време от 34,74 секунди. Последва 1:08,06 в бягането на 1000 метра. През втория ден, след като Кулижников изуми дори и самия себе си, записвайки рекорд на пистата на дистанцията от 500 метра (34,31 секунди), той можеше да си позволи малко да успокои темпото на пързаляне в последното бягане на 1000 метра (1:08,62), защото в това бягане целта му бе не да гони рекорди, а да съумее да удържи преимуществото си, за да излезе като краен победител в многобоя.

В интервю за Българското национално радио Павел Кулижников споделя емоциите си от спечелването на своята поредна титла в кънки бягането в спринтовия многобой.

-  Вече сте трикратен световен шампион по кънки бягане в спринтовия многобой. Как се чувствате?

- Усещането ми е познато, тъй като това за мен не е първата световна титла в спринтовия многобой. Не е нищо ново за мен, но усещането е много приятно. Особено този път, тъй като тя дойде като компенсация за неуспешното ми представяне на Световното първенство по кънки бягане в отделните дисциплини от преди две седмици. Неуспехът в Инцел, Германия, ме мотивира много да потърся начин да постигна ръст в резултатите си и да се преборя се със себе си. Това, което прави тази титла по-специална за мен е това, че тя бе спечелена при една изключително голяма конкуренция. Предишните две ги спечелих много лесно. След първия ден от надпреварата на ледения овал в Хееренвеен ми стана ясно, че няма как да спечеля, ако бягам лошо 500-те метра на втория ден. Наложи се да дам 100% от себе си, но това ми даде увереност в заключителното бягане на 1000-метровата дистанция и разбира се ми донесе поредната световна титла.

- Това световно първенство бе поредното успешно за вас. Какъв е ключът към успеха в подобна надпревара?

-  За мен нещата в случая бяха много прости, тъй като не бях удовлетворен от резултатите си постигнати по време на Световното първенство по кънки бягане в отделните дисциплини в Инцел. Пристигнах в Холандия с желанието да докажа на всички и най-вече на себе си, че мога. Да възстановя статута си на най-бързия кънкобегач в света и световната титла в спринтовия многобой се превърна в един вид реабилитационна за мен.

- Кънки бягането на късите дистанции обикновено е съпроводено с една много голяма нервност у състезателите. Вие се явявате една пълна противоположност на това правило. Винаги изглеждате много спокоен . В тази връзка, провеждате ли специална психологическа подготовка и каква е тя?

-  Понякога и аз съм нервен, но не го показвам. За много от състезателите е трудно да скрият емоциите си и най-вече да успеят да се успокоят заставайки на старт.  Понякога, когато видя резултатите на съперниците си стартирали преди мен се амбицирам още повече да се пързалям бързо. Напрежението в този случай се превръща в мой стимул да се пързалям възможно най-добре и ме надъхва за победата допълнително. Така негативните емоции се превръщат в позитивни. Когато застана на старт просто си казвам, че няма какво да губя и всичко ще бъде наред.

- Доколко сте амбициран да се опитате да подобрите своя собствен световен рекорд в спринта на 500 м (33,98 секунди)? Ще имате възможност за това след 2 седмици по време на последния старт за Световната купа, които ще се проведе на най-бързия 400-метров овал за кънки бягане в света в Солт Лейк Сити (САЩ).

-  Ако през идните две седмици руския отбор успее да се възстанови напълно след двете световни първенства, всички можем да покажем добри резултата в Солт Лейк Сити.

- От гледна точка на потърпевш, как бихте коментирали отнемането на правото на Русия да бъде представена от своите спортисти на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг през миналата година? Психологически лично на вас как ви се отрази това решение на Международния олимпийски комитет?

-  Това, че на моята държава ѝ бе отнета възможността да бъде представена от своите спортисти на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг повлия не само на мен, но се отрази и на цяла Русия. Беше много неприятна ситуация, в която ние не можехме да направим нищо. Не бяхме наясно защо стана така и то в самото навечерие на старта на олимпийските игри, но накрая се примирихме. Това беше нещо като непреодолим подводен камък.

- Сега бих искала да сменя рязко посоката на разговора си с вас и да ви върна назад във времето. Каква е причината семейството ви да се пресели от Воркута (Коми) в Коломна (в Московска област)? Тогава сте бил едва 6-годишен, така че едва ли вашият талант на кънкобегач е бил причината за това.

-  Семейството ми се пренесе да живее в Коломна, защото нямахме какво да ядем. Положението беше толкова тежко. Баща ми беше миньор и срещу работата си получаваше талони за храна. Имахме късмет да се озовем в град Коломна в Московска област, където баща ми получи работа и така участва в строителството на ледения овал за кънки бягане, който днес е база на руския национален отбор.

- Как всъщност започнахте да се занимавате с кънки бягане? Преди това тренирали ли сте хокей или фигурно пързаляне?

-  Всичко започна много по-различно. Карах БМХ (велосипед за фрийстайл) в продължение на три години от сутрин до вечер. Опитвах се да правя различни трикове, да скачам с него. Нещата се промениха, когато строителството на съоръжението за кънки бягане приключи. Баща ми тогава гледаше по телевизията Зимните олимпийски игри и дойде при мен с идеята да ме заведе на пързалката при Димитрий Дорофеев, който бе треньор на най-добрите кънкобегачи в Русия. И така от тогава до днес той е мой наставник, както и на всички останали спринтьори в нашия национален отбор.

- Каква част от живота ви заема бързото пързаляне на кънки на дълга писта? Само професионален кънкобегач ли сте или сте и студент? Какво изучавате?

-  Обичам кънки бягането повече от всичко на света. Обожавам да се пързалям и да се състезавам. Кънки бягането е моят живот. Разбира се, покай всичко това съм и студент. Какво изучавам, това ще го запазя за себе си засега.

- Какво е вашето хоби извън вашия спорт?

-  (На този въпрос Кулижников отговори леко срамежливо след дълга пауза изпълнена със смях. –бел.на автора) Компютърните игри или „геймингът”са моята най-голяма страст извън спорта. Аз съм „геймър”. Другата ми любов извън кънки бягането са спортните коли.