Голяма част от бежанците са блокирани между турската и гръцката граница

Дълги колони от вървящи пеша бежанци и емигранти се забелязват край Одрин. Турция пропуска безпрепятствено желаещите да напуснат, но гръцката граница остава плътно затворена с барикади.

Данните от различни източници за броя на напусналите турска територия лица се различават чувствително. Според турския вътрешен министър Сюлейман Сойлу броят на напусналите Турция е над 76 000 души. Според гръцките власти обаче е било предотвратено влизането на около 10 000 души на гръцка територия. 73  души, които не са свързани със събитията в Идлиб, са били арестувани за нелегално преминаване на границата.

Ако са от Идлиб, могат да се считат за бежанци от война, но първата сигурна страна, така или иначе, е Турция.

Потокът от желаещи да опитат късмета си да отидат в Европа към турско-гръцката граница в Тракия не спира. Сред тях са хора от Близкия изток, Северна Африка, Афганистан и Пакистан. Те се координират помежду си с помощта на мобилни телефони и интернетприложения за комуникация.

Множество хора правят отчаян опит да пресекат река Марица при с. Дойран, където ширината на реката е една от най-малките. Гръцките сили за сигурност обаче осуетяват тези опити и мнозина бежанци се връщат мокри, зъзнещи и загубили вещите, които са носели със себе си. Някои телефони получават съобщения от гръцки мобилни оператори, че гръцката граница не е отворена и преминаването не е възможно.

Доброволци подпомагат преминаващите с хранителни продукти. Неслихан Йондер от неправителствена организация за правата на бежанците разказва:

"Мнозина от бежанците имат роднини в Европа, които са отишли там през 2015-16 г. и вярват, че те ще им помогнат с настаняването. Хората искат да отидат в Европа, защото мислят, че там ще живеят по-добре, ще получат по-добро образование за децата си. Обаче хората от Афганистан и Пакистан нямат този шанс, отиват „на сляпо“, без да знаят какво ще стане. „Да отидем до Гърция пък ще видим после какво ще стане“, казват те.

Забелязват се линейки, които влизат в зоната, където се намират бежанците и емигрантите. Журналистите нямат достъп до нея поради поставените полицейски заграждения на около километър от ничията земя, където се намират те.

Хората разказват, че има мнозина, на които им прилошава, както и много простудили се вследствие спането на открито на студената земя. Някои от насочилите се към Европа, които имат финансови средства, пазаруват вода и хранителни продукти от магазините в Одрин, подготвяйки се за чакане край границата.

Шофьори на автобуси и леки автомобили предлагат цени между 500-1000 турски лири за връщане до Истанбул, които са многократно по-високи от обикновените автобусни превози. За мнозина тези суми са непосилни, тъй като са дали парите, с които разполагат, за да дойдат до Одрин.

Окуражени от информацията, че турската граница е отворена, в района на Одрин продължават да пристигат хора от различни националности, които до момента живеят в Турция. Те се надяват да преминат към Европа:

“Цялата група сме пакистанци. Днес, току-що пристигнахме от Истанбул“.

В Одрин хората са разделени по въпроса за присъствието на голям брой бежанци и емигранти. Някои граждани се оплакват, докато други изпитват съчувствие и оказват материална помощ:

“Хората са гладни, жалко е, срамно е. Хора с малък бизнес от Одрин чухме, че тук има гладни, купихме, приготвихме, донесохме и раздаваме храна. Закуски, гевречета, сандвичи. Никой не бива да остава гладен“.

Поради силния контрол на сухопътната граница, мнозина правят опити да се прехвърлят не по суша, а през река Марица. Ето какво разказа по-рано един бежанец: