Паричната политика на централните банки, а не високите цени на енергоресурсите и на храните са в основата на ускоряването на инфлацията. Мнението е на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика. В новия епизод на подкаста „На всяка цена“ Панчев обърна внимание, че инфлацията е съвсем логичният резултат от масираните парични инжекции, които Европейската централна банка прави.
Италианският дългов проблем
За да удържи поскъпването на италианските облигации, което би хвърлило страната в „гръцки сценарий“, според Панчев, още миналата година Франкфурт увеличи масирано т.нар. количествени улеснения. По думите на експерта, няма как при толкова сериозно количество нови пари, цените да не тръгнат нагоре. Още повече, че до юли тази година инфлационната цел на ЕЦБ (бел. ред. - близо, но под два процента инфлация) изглеждаше силно недостижима. Настоящата симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план бе поставена в момент, когато инфлационните процеси започваха.
През декември се очаква решението на Европейската централна банка дали ще намали покупките на активи и в какъв обем по Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Крайният срок на програмата засега е март догодина, но тя може да бъде калибрирана според ситуацията, е нееднократното послание на Франкфурт.
Стагнация, стагфлация ….
Според Стоян Панчев, ако е ЕЦБ в действителност възнамерява да купува общоевропейски облигации, вероятно трудно ще прекрати програмата. Експертът припомни, че при всички по-сериозни покачвания на инфлацията от 20-ти век, цената на енергийните ресурси също върви нагоре. Преди сега да заговорим за настоящата криза с цените им, още от началото на годината данните на ООН показват сериозно поскъпване на храните (особено в определени части на света), припомни Панчев. „Данните показват намаляване на ръста. Т.е. вървим към някаква стагфлация (бел. ред. – макроикономически термин, с който се означава състояние на нисък икономически ръст, ускоряване на инфлацията и увеличаване на безработицата). Трудно ми е да си представя как г-жа Лагард и нейните колеги ще вземат решението за спирането на програмата“, коментира икономистът.
Панчев е убеден, че забавянето на икономическата активност, което е обосновано не само от развитието на пандемията, но и от редица структурни проблеми в икономиката, може да ни доведе до застой (стагнация).
Кой ще потребява и кой ще инвестира?
Допълнителните средства за пенсионерите в България почти сигурно ще се върнат в икономиката, убеден е експертът. По думите му най-вероятно те ще бъдат предназначени, за да покрият нарастващите разходи за храна и енергия. Именно потребителската кошница на пенсионерите е най-сериозно ударена от настоящите инфлационни процеси, допълни анализаторът.
По-големият въпрос е какво ще правят домакинствата, чиито основен доход идва от заплата. Възнагражденията в частния сектор трудно догонват инфлацията в момента, коментира Панчев. В същото време мнозина, особено заради спомена от 90-те години, искат да съхранят спестяванията си от обезценяване, като търсят инвестиции в имоти (при прегрял имотен пазар, според БНБ) и в злато. Това обаче поставя под въпрос ключовият за редица сектори въпрос с пазаруването около Черния петък (края на ноември) и Коледа.
Оттук следва и въпросът за постъпленията в хазната и печалбите на търговците. Ускоряващата се инфлация е основният фактор за повишаване на приходите в хазната (от данъци и акцизи), заради което бе направена и актуализацията на бюджета, коментира Панчев. Засега е трудно да се прогнозира дали страната ни ще изпита необходимост да вземе целия обем нов дълг, който може да си позволи за годината – 4,5 млрд. лева (при взети 1,8 млрд. лева до момента и предстоящ аукцион за нов половин милиард).
Ще излезе ли България с емисия външен дълг тази година и при каква цена и защо възстановяването от пандемията може да срещне трудности – ще научим в звуковия файл.
Всички епизоди на подкаста "На всяка цена" можете да чуете:
От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...
"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ". Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..
Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до..
"Чак опашки не може да кажем, че има за тестване за коклюш, но има многократно повишен интерес към тестовете . Това е нормално предвид ситуацията в..
"Не се съмнявам, че Русия е готова да ескалира още повече отношенията с НАТО . Не изключвам различни сценарии, при които предизвиква единството..