Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Откъде идва инфлацията

Снимка: Ани Петрова


Паричната политика на централните банки, а не високите цени на енергоресурсите и на храните са в основата на ускоряването на инфлацията. Мнението е на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика. В новия епизод на подкаста „На всяка цена“ Панчев обърна внимание, че инфлацията е съвсем логичният резултат от масираните парични инжекции, които Европейската централна банка прави.  

Италианският дългов проблем  

За да удържи поскъпването на италианските облигации, което би хвърлило страната в „гръцки сценарий“, според Панчев, още миналата година Франкфурт увеличи масирано т.нар. количествени улеснения. По думите на експерта, няма как при толкова сериозно количество нови пари, цените да не тръгнат нагоре. Още повече, че до юли тази година инфлационната цел на ЕЦБ (бел. ред. - близо, но под два процента инфлация) изглеждаше силно недостижима. Настоящата симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план бе поставена в момент, когато инфлационните процеси започваха.  

През декември се очаква решението на Европейската централна банка дали ще намали покупките на активи и в какъв обем по Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Крайният срок на програмата засега е март догодина, но тя може да бъде калибрирана според ситуацията, е нееднократното послание на Франкфурт. 

Стоян Панчев

Стагнация, стагфлация ….  

Според Стоян Панчев, ако е ЕЦБ в действителност възнамерява да купува общоевропейски облигации, вероятно трудно ще прекрати програмата. Експертът припомни, че при всички по-сериозни покачвания на инфлацията от 20-ти век, цената на енергийните ресурси също върви нагоре. Преди сега да заговорим за настоящата криза с цените им, още от началото на годината данните на ООН показват сериозно поскъпване на храните (особено в определени части на света), припомни Панчев. „Данните показват намаляване на ръста. Т.е. вървим към някаква стагфлация (бел. ред. – макроикономически термин, с който се означава състояние на нисък икономически ръст, ускоряване на инфлацията и увеличаване на безработицата). Трудно ми е да си представя как г-жа Лагард и нейните колеги ще вземат решението за спирането на програмата“, коментира икономистът.  

Панчев е убеден, че забавянето на икономическата активност, което е обосновано не само от развитието на пандемията, но и от редица структурни проблеми в икономиката, може да ни доведе до застой (стагнация).  

Кой ще потребява и кой ще инвестира?  

Допълнителните средства за пенсионерите в България почти сигурно ще се върнат в икономиката, убеден е експертът. По думите му най-вероятно те ще бъдат предназначени, за да покрият нарастващите разходи за храна и енергия. Именно потребителската кошница на пенсионерите е най-сериозно ударена от настоящите инфлационни процеси, допълни анализаторът.  

По-големият въпрос е какво ще правят домакинствата, чиито основен доход идва от заплата. Възнагражденията в частния сектор трудно догонват инфлацията в момента, коментира Панчев. В същото време мнозина, особено заради спомена от 90-те години, искат да съхранят спестяванията си от обезценяване, като търсят инвестиции в имоти (при прегрял имотен пазар, според БНБ) и в злато. Това обаче поставя под въпрос ключовият за редица сектори въпрос с пазаруването около Черния петък (края на ноември) и Коледа.  

Оттук следва и въпросът за постъпленията в хазната и печалбите на търговците. Ускоряващата се инфлация е основният фактор за повишаване на приходите в хазната (от данъци и акцизи), заради което бе направена и актуализацията на бюджета, коментира Панчев. Засега е трудно да се прогнозира дали страната ни ще изпита необходимост да вземе целия обем нов дълг, който може да си позволи за годината – 4,5 млрд. лева (при взети 1,8 млрд. лева до момента и предстоящ аукцион за нов половин милиард).  

Ще излезе ли България с емисия външен дълг тази година и при каква цена и защо възстановяването от пандемията може да срещне трудности – ще научим в звуковия файл.  


Всички епизоди на подкаста "На всяка цена" можете да чуете:


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Про- и антиваксърите са в окопна война, хората са настроени срещу всичко

„В момента да се прави кампания вече не е много лесна задача, защото  хората са толкова настроени срещу всичко, което се каже , че почти няма нормални комуникационни инструменти. Кампанията трябваше да се води миналото лято, даже не това лято. Тогава  да се предвидят опасенията на хората , да се помисли как да им се разкаже, че няма от какво да се..

публикувано на 02.12.21 в 07:53
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Инфлацията е по-опасна от пандемията

" Инфлацията е по-опасна от пандемията , тя е по-голям проблем, защото не се разбира първоизточникът ѝ и не се признава, че това е политиката на ЕЦБ. Докато при пандемията има консенсус по това откъде идва и как можем да се справим с нея , ясно е, че ваксинирането намалява смъртността и т.н. При инфлацията знаем какво трябва да се направи, но..

публикувано на 01.12.21 в 16:30

Защо децата се оказаха във фактически локдаун за разлика от всички останали

„Цялата система е в някакво очакване всеки момент да се случат някакви добри неща – дали ще е намалена заболеваемост, дали ще са държавни тестове, неинвазивни. И това очакване вече продължава седмици наред, което натрупва едно напрежение – хайде да е този понеделник, ама няма да е този, може би следващия, може би по-следващия. Времето..

публикувано на 01.12.21 в 09:16
Демонстранти срещу мерките и зелените сертификати в Италия. Надписът на плаката гласи: „Голямата съпротива“, зачертавайки термина „Голямото зануляване“, станал известен от изявленията на шефа на Световния икономически форум в Давос Клаус Швааб.

Ще има ли демокрация след Covid

Днес ще бъдат представени резултатите от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Това ще се случи по време на дискусията „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Изследователският проект обединява усилията на  юристи и анализатори на общественото мнение. Реципрочността и пропорционалността на..

публикувано на 01.12.21 в 08:12

Защо нова наредба предвижда децата да се връщат на градина без бележка, че са клинично здрави

Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини предвижда децата да се връщат на градина, без да представят така наречената „контактна бележка“ . Сега по нормативен акт има изискване общопрактикуващият лекар да издава медицинска бележка за липсата на контакт на детето със заразно..

публикувано на 30.11.21 в 12:11
Д-р Калин Лисички

Д-р Калин Лисички: Ваксинирането на деца между 5 и 12 години е доста дискусионно

Трябва много внимателно да подходим с ваксините срещу Covid в групата между 5 и 12-годишна възраст, особено ако новият вариант Омикрон не засяга по-често и по-тежко децата, трябва да се съобразим . Това мнение изрази пред БНР д-р Калин Лисички, началник на Клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. За децата между 12 и 17..

публикувано на 30.11.21 в 08:51
Георги Киряков

Георги Киряков: Местните избори ще взривят коалиционната формула

Няма как да няма редовно правителство до Коледа, ако четирите партии изпълнят всички заявки, които дадоха , обобщи политологът. „Засега има всички индикации, че ще се постигне съгласие по основните неща. Проблемът е с детайлите, които ние не виждаме . Защото ти поставяш големи цели пред това управление, но въпросът е после в подробностите..

публикувано на 30.11.21 в 08:12
Подкасти от БНР