Министерството на финансите трябва да преструктурира дълговите емисии на вътрешния пазар, препоръча в новия епизод на подкаста „На всяка цена“ асистент Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Според Караиванов именно фиксираната лихва и дългият срок на облигациите от 10 години и половина са предизвикали нисък интерес към обявения аукцион, който се провали миналата седмица, след като министерството отхвърли всички подаден поръчки.
Когато се работи в условията на криза, каквато е в момента, трябва да се прояви иновативност, включително и в дълговата политика, заяви още експертът. От години Министерството на финансите подхожда по един и същи начин към вътрешния дългов пазар, коментира Караиванов и препоръча да се водят разговори с инвеститорите, за да се набере необходимия ресурс.
Къси емисии и плаваща лихва
„В момента периодът на прогнозиране е изключително къс. Затова емисии с фиксиран лихвен процент и много дълга срочност като десет години и половина не са приети добре от пазара“, заяви експертът. Според него, ако финансовото министерство предложи на инвеститорите емисия със срочност от година или година и половина, може да набере ресурс от два – три милиарда лева безпроблемно.
Другият фактор, който отблъсква инвеститорите, е фиксираната лихва, коментира още Караиванов. По думите му в момента всички очакват покачване на лихвите, така че дългосрочна емисия с фиксирани лихви също е изключително неизгодна за инвеститорите. В същото време банките, пенсионните фондове и застрахователите са много ликвидни и имат възможност да финансират държавата, но това има своята цена – или през доходността, или през срочността, коментира още експертът.
Външният дългов пазар – затворен за България
Още в края на миналата година външните дългови пазари се затвориха за държави като България, допълни Караиванов. По думите му в условията на покачваща се инфлация има интерес единствено към облигации на големи държави като Съединените щати и Великобритания, но инвеститори с интерес към емисии от страни с развиващи се икономики практически няма.
Европейската централна банка се набира в изключително незавидна позиция, каза още експертът. По думите му от една страна правителствата имат необходимост от още ресурс, за да овладеят последиците от пандемията, от друга – този ресурс не отива към повишаване на производителността на труда, а към подпомагане.
Централните банкери пак ни съсипаха живота
„След финансовата криза през 2008-2009 година се видя, че бизнесът и домакинствата не искат да поемат твърде много кредити. Държавите обаче искаха и книжата им основно се изкупуват от ЕЦБ. Вдигането на лихвите единствено ще накара банката да печата повече пари, защото правителствата ще имат нужда от тях“, коментира Караиванов, като допълни, че това ще бъде „прекрасното извинение на политиците да кажат: „Ето, централните банкери пак ни съсипаха живота“.
Инфлацията обаче е привнесена отвън и идва основно по линия на горивата и хранителните продукти, което не може да бъде овладяно с покачване на лихвите, допълни експертът.
Съединените щати вече пристъпиха към увеличение на водещите лихви, но това не ги притеснява, защото имат много голям икономически растеж. С това свое действие те подканиха света да инвестира в там, каза още Васил Караиванов.
Цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл
Всички епизоди на "На всяка цена" ще намерите:
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Ясно
Разкъсана облачност