Православната църква чества Спасовден

Българската православна църква чества днес Възнесение Христово или Спасовден. Празникът е подвижен и винаги се пада в четвъртък на 40-ия ден след Възкресение. Според Евангелията в продължение на 40 дни след Възкресението си Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден той се изкачва заедно с учениците си и майка си на Елеонския хълм до Ерусалим и пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои католически държави Възнесение е официален празник и почивен ден.

Именици на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.

Във Велико Търново ще бъде спазена вековната традиция големият християнски празник Възнесение Христово да бъде отбелязан на върха на крепостта Царевец. 

Светата литургия на Спасовден ще бъде отслужена в Патриаршията музей „Свето Възнесение Господне“ от 10 часа и ще бъде водена от великотърновския митрополит Григорий. 

Традицията бе възстановена през 2013 година след 620-годишно прекъсване, когато последната света литургия в Патриаршеския храм е била отслужена от патриарх Евтимий Търновски през 1393 година.

Храмът на върха в крепостта Царевец, в който са служили 15 средновековни български патриарси, е възстановен като музей и в него се служи само на църковния празник Възнесение Господне, а пред него от няколко години е службата за Възкресение. 

Очаква се в местността да пристигнат наследници на тракийски бежанци от цяла Югоизточна България.

След водосвета, отслужен от архимандрит Димитрий, над 20 фолклорни състави от областите Ямбол, Сливен Бургас и Стара Загора ще вземат участие в празничната програма. Съборът се провежда от края на 19 век, когато хора от близките до Ямбол села са се събирали в църквата Св. Спас в местността Бакаджика.

Съборът е възстановен през 1997 година с благословията ва Сливенския митрополит Йоаникий.

Съборът се организира от тракийското дружество в Ямбол със съдействието на общините Тунджа и Ямбол.