24% от българите определят отминаващата си 2024-та година като "по-лоша“, докато 22 на сто я оценяват като "по-добра“ за тях и семействата им, показва национално представително проучване на заявяват, че 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, а 24% - по-лоша. "Алфа рисърч". Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света, коментират от агенцията.
54% от анкетираните не намират промяна през 2024-та спрямо предишната година, показва още социологическото проучване. 7% (бел. ред. - или с още 3 пункта по-малко от миналата година) българи са на мнение, че страната се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58,5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че България е на прав път.
На фона на продължаващата война срещу Украйна и военните действия в Близкия изток и на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави, най-песимистични и влошаващи се, са оценките за изтеклата година в глобален план. Три четвърти (74%) от анкетираните са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
"Открехването обаче на завесата каква 2025 г. искат да видят хората много ясно показва посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква според тях ще е думата на 2025 г. се очертават три фокуса: Фокус върху геополитиката и глобалното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в опозиция на войната (4%); Фокус върху технологиите, иновациите, изкуствения интелект като път към прогреса и развитието (общо 8%); Фокус върху България – перспективата за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), шанс за просперитет (5.5%), но и … пак избори (5.7%)“, коментират от Алфа рисърч, които са провели изследването от 1 до 10 декември със собствени средства.Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи.
С голям тържествен концерт с българска музика и танци ще бъде отбелязан националният празник на България, 3-и март, в кипърската столица Никозия тази вечер. Той се организира от Съюза на българите в Кипър под егидата на българското посолство в страната и е част от традиционните през март "Дни на България в Кипър". В тържествената вечер..
Към 10 април т . г. българският изследователски кораб се очаква да пристигне от Антрактида на пристанище, съобщи в интервю пред БНР проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антрактически институт. Той и група изследователи се завърнаха в петък от Ледения континент. Проф. Пимпирев честити националния празник 3 март на всички..
900-метров трибагреник разпънаха ученици на русенския кей и тази тяхна инициатива бе акцентът на днешния празничен ден край Дунава. Тържественото отбелязване на Трети март в Русе започна с церемония пред Паметника на свободата, където се се събраха официални лица и гости от съседна Румъния. След заупокойната литургия в памет на загиналите за..
Европейската прокуратура е започнала през миналата година у нас 97 разследвания за измами с еврофондове, чийто предполагаем размер е 487,65 милиона евро. Това се казва в разпространения годишен доклад на институцията, ръководена от Лаура Кьовеши. Общо 254 са активните разследвания в България от 2021 г. насам, когато в София заработи филиалът..
Прекалено сме се вторачили в Руско-турската война, но нея нямаше да я има без усилията на Велчо Атанасов-Джамджията, Раковски, Стефан Караджа, Левски, Бенковски, Гюргевския комитет. Ако българите не бяха показали, че се надигат, Русия нямаше да се намеси. Това каза пред БНР историкът проф. Иван Илчев, бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски", като..
Политехническият музей днес, 3 март, е с вход свободен за пенсионери. Този жест не е еднократен, защото някои от експонатите са използвани от по-възрастните ни посетители , каза зам.-директорът на музея Веселина Енева в интервю пред БНР. "В нашия музей за всеки има не по нещо, а по много. Нашата експозиция представлява интерес за..
В София отбелязването на националния празник започна с церемонията по издигане на националното знаме пред паметника на Незнайния войн. В церемонията по издигането на знамето участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Атанас Зафиров, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, представителни формирования на националната..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..