Европейски паралели - за музея, за галерията: Ирина Мутафчиева за богатствата на Националната галерия за чуждестранно изкуство

публикувано на 16.10.09 в 12:44

Снимка: Архив

Ирина Мутафчиева, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

събота, 17 октомври от 15.00 часа

“Ако трябва да споделя кое най-много ме дразни в българската действителност, то е че реалните качества и стойности на родното ни изкуство не се оценяват и не се уважават, а търсим винаги възможност да митологизираме отделни негови обекти... Да търсим белези, които липсват, въпреки че много образци на българското изкуство са на изключително ниво, но блестят с качества, които често подминаваме...” Така започва моят разговор с Ирина Мутафчиева, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Историята на галерията, продължава Мутафчиева, започва много преди датата на нейното откриване - 5.11.1985 г. Като общ архитектурен силует сградата на Галерията е реконструкция на старата Държавна печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Шванберг, частично разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Тя е уникална с естеството на колекцията си - изкуството на далечни земи, на екзотични племена и народи, на стари и нови времена, които се преплитат с модерни европейски тенденции, с традиционни и религиозни изобразителни принципи в хронологическия обхват на едно хилядолетие.
Нейното създаване е свързано с десетилетна събирателска и организационна дейност през 70-те и 80-те години на миналия век. Впоследствие към колекцията се добавя фондът от чуждестранно изкуство на Националната художествена галерия. От особено значение за попълването на музейната сбирка са даренията посредством Фонд “13 века България”, както и щедрите дарения от частни лица.
В момента, в постянната експозиция посетителят може да види индийскa миниатюра, японска гравюра укийо-е, западноевропейска живопис и скулптура 15-17 в, индийскa склуптура и храмова украса, африканско изкуство, западноевропейска живопис и скулптура 18-19 в, “Наби”, Франц Фон Щук и други, колекция Гоа, будистко изкуство от югоизточна Азия, европейска живопис и скулптура 19-20 в. Ролан Удо и неговите поетични реалности, социално ангажирани автори от 20 в., Николай Константинович Рьорих и Святослав Николаевич Рьорих, парижка школа между двете световни войни, модерно испанско изкуство от 20 в., европейско изкуство от средата на 20 в., и частни колекции - дарение на галерията....
Не сме ЕРМИТАЖА, усмихва се Ирина Мутафчиева, но на Балканския полуостров Националната галерия за чуждестранно изкуство в София е единствена по своя характер. Присъствието на Националната галерия за чуждестранно изкуство в българското културно пространство е голяма чест за страната ни. И е, разбира се, от голяма полза за всички нас. На колко човека им се отдава възможност да се разходят до Индия или до Япония. Държавата извлича голям морален дивидент, а и ценителите - да видят събрани на едно място късчета от културата и изкуството от различни части на света. И местоположението на галерията е на удобно място - и това е от значение..
Има един момент, който ни притеснява, продължава тя, и това е отношението на масовата публика към постоянната ни колекция. Голяма част от посетителите търсят по-атрактивното и винаги нямат време. Но като притичат набързо край експонатите остават с впечатлението, че вече всичко са видяли. Затова откакто съм директор, от 2005 г., почти един път годишно задължително правя изложба с творби от фондовете... В момента например може да се видят оригиналните акварели на Феликс Каниц, които се представят за първи път по повод честванията на 140-годишнината от създаването на Българската академия на науките на 12.10.2009 година.. Те са дарени от племенника на Феликс Каниц на Академията през 1936 и са пазени в Архива на БАН....

По публикацията работи: Божидар Любенов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!