Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия всеки четвъртък през януари: поредицата „Загадките на паметта”

Снимка: Архив

В поредицата ще бъдат изяснени някои особености на човешката памет: какъв е механизмът на запомнянето, защо се случва да забравяме, и трябва ли това винаги да ни тревожи; да вярваме ли на мемоарите, които мнозина пишат в зрелите си години? Специално внимание ще отделим на съветите за подобряване на паметта, как да усъвършенстваме уменията си да изучаваме чужди езици – насъща необходимост в днешно време. 

28 януари
Памет и умение да изучаваме чужди езици
Владеенето на чужди езици ни помага при общуването в глобализиращия се свят. Как да помогнем на паметта си при усвояването на чуждата лексика и граматика? Свои наблюдения и опит ще сподели проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Той е изучавал и ползва много езици, включително няколко азиатски.
Преподавателят по полски Юлиян Божков ще даде някои полезни препоръки при ученето на славянски езици, които на пръв поглед ни се струват близки и лесни.
Ще научите някои най-общи „трикове”, които могат да ви бъдат полезни при запомнянето на нови думи.
Защо изучаването на чужди езици е великолепно упражнение за паметта ни ще разясни водещият наш невролог проф. Лъчезар Трайков, директор на Александровска болница.

21 януари
Как да подобрим паметта си
Способността ни да запомняме е индивидуална, но съществуват и възможности да я усъвършенстваме. Дали това става като редовно заучаваме наизуст различни текстове? Или като се стараем преди всичко да осмислим онова, което искаме да запомним?
Отговори на тези въпроси ще дадат видният ни невролог професор Лъчезар Трайков, директор на Александровска болница, и доцент Цветан Асенов, педагог и психолог, преподавал дълги години в Учителския институт в Бургас, автор на книгата „Възможности на паметта”.
Ще разберете колко важно е четенето на различна литература като упражнение за паметта.
Ще научите как настроението ни влияе на запаметяването и колко е важно да поднасяме информацията с усмивка, ако искаме да бъде запомнена.
Ще припомним и кои храни са полезни за работата на мозъка.

14 януари
Памет и спомени
От най-древни времена хората са се стремяли да оставят спомен за себе си и за общността, в която са живели. Интересни факти за цели епоси на народите от Средна Азия, предавани по памет от поколение на поколение, ще разкаже проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури.
Ще стане дума за умишлените или неволни грешки в мемоарите, оставени за поколенията. Обяснение за някои от тези грешки ще даде проф. Лъчезар Трайков, водещ наш невролог, директор на Александровска болница. За мемоаристиката и значението й като извор на знание за съответната епоха ще говорят писателят Деян Енев и литературният критик Георги Цанков.

7 януари
Механизмите на човешката памет
Във встъпително предаване ще бъде изяснено как действа паметта, какви са различните й видове – какво означава краткосрочна и дългосрочна памет? Кои са причините да не си спомняме определена информация, защо понякога е здравословно да забравим?
Събеседници: проф. Лъчезар Трайков, водещ наш невролог, директор на Александровска болница, и дългогодишният педагог и психолог доцент Цветан Асенов, който е преподавал в Учителския институт в Бургас.

По публикацията работи: Гергина Дворецка


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35