Радиоенциклопедия „Хлябът – символика и култура”: Сакралното тесто

публикувано на 22.03.11 в 11:18 | обновено на 24.07.15 в 09:24

Eвхаристичен дървен печат, кръгъл, двоен печат от гр. Пирдоп, началото на ХІХ век. (собственост на Националния етнографски музей, БАН)

Снимка: Национален етнографски музей, БАН

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Много преди хлябът да се изпече, още при омесването му, някога стопанката стриктно спазвала кода на сакралните тайнства. Поводът определя състава на брашното – дали да е само от пшеница, от ръж, от царевица… Какво представлявал шугавият хляб, приготвян само при специални случаи в някои райони на България? Гладка или украсена трябва да е питата за новородено дете? Кога хлябът е двоен на височина? И при какви обреди се прави двоен на ширина? Ами хлябът-бебе, познат и в други страни?
Защо питата-кръсташка трябва да е много-много плоска и с необичайна форма? Има ли празник, на който е посветена?
Езикът на сакралното тесто се предава от поколение на поколение като памет за семейните традиции и календарни обичаи: годеж, сватба, раждане, и тъжни поводи… Пролет, лято, есен, зима… Личните празници и годишният аграрен цикъл се „бележели” с различни видове пити, погачи, кравайчета… За всеки случай, почти като в съвременните компютри, в паметта за хляба предците ни „подсигурили” още един резервен „ключ на тестото”, това са просфорите. Някога всеки дом притежавал свой знак, свой просфорен печат, който се поставя върху тестото, преди да се изпече хлябът.

По публикацията работи: Петра Талева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!