Супрасълският сборник от X век - за първи път у нас

Един от най-важните паметници на българското средновековие, т.нар. Супрасълски сборник, ще бъде представен в специална изложба от днес (19 август), 12.30 ч. в южното крило на СУ „Св. Климент Охридски”.
Експозицията с дигитализираните изображения на старобългарския ръкопис е част от програмата на започващия в понеделник Международен конгрес по византология. Кодексът, както го наричат, е открит в началото на 19 века и в момента три негови оригинални части се пазят в националните библиотеки в Любляна, Петербург и Варшава. Гостуването на Супрасълския сборник в родината му е по проект на Държавния културен институт към МВнР на България и посолството на Полша у нас.
Проф. Анислава Милтенова от Института за литература при БАН разказа за „Нашият ден”:

„Днес се открива една уникална изложба, защото представяния сборник е  най-ранният обемен кирилски ръкопис, който не е запазен фрагментарно и съдържа не само текстове, свързани с богослужението, но и един доста по-широк кръг текстове. Това са жития на ранно християнски светци и слова на Св. Йоан Златоуст, превеждани усилено през 10 век. Паметникът е приет в регистъра на Юнеско през 2007 г. по инициатива на Националната библиотека на Словения и се счита за национално богатство на тази страна. Нищо, че той по произход е български. Почти всички или поне голямата част от ранните старобългарски паметници не са запазени в България. Те се съхраняват в чужди библиотеки, имат сложна съдба, разпилени са. На изложбата можете да видите съдбата на Супрасълския сборник в Полша, в Русия, как той е стигна до тези страни. В Полша по време на Втората световна война кодексът изчезва от библиотеката. Сега се знае, че е пренесен първоначално в Германия, но после се появява в САЩ. Там е предложен на  аукцион, но с усилията на двете страни той е върнат обратно в Полша. 16-те листа от сборника, които се съхраняват в Русия дължим на намесата на големия учен Бичков, който е запазил тези две тетрадки в руската национална библиотека в Санкт Петербург. Сборникът е част от Преславската цивилизация от 10 век. Това съвсем ясно личи от украсата на ръкописа и съдържанието, но най-вече от езика, считан за образец на класическия старобългарски език. Всъщност, върху него се градят една голяма част от заключенията на учените за лексикалния състав и граматически строй на старобългарския език.
Обикновено тези най-ценни паметници от най-ранното средновековие са притежание на съответните библиотеки. Там са създадени перфектни условия за тяхното съхраняване. И най-лесния начин те да бъдат събрани и представени пред обществото е дигитализацията. 
Понякога тези образци са много ясни за четене и по-лесни за разбиране, отколкото истинския паметник, колкото и добре той да е съхранен.”