Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Петър Ефтимов: За астробиологията като наука

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

Снимка: Pixabay

СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия. За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Ефтимов от Биологическия факултет на Софийския университет.

В началото на разговора д-р Ефтимов пояснява същността на астробиологията като наука: "Науката астробилогия се занимава с три големи направления – адаптацията на човека и живите системи към условия, различни от тези на планетата Земя; търсенето на живот във Вселената, включително и в рамките на нашата Слънчева система; произхода на живота в по-широкия контекст на Космоса."

д-р Петър ЕфтимовПо думите на учения основен тласък в астробиологичните изследвания дават космическите мисии от средата на миналия век до днес. "Това, което може да се каже, е, че тепърва ни предстоят много вълнуващи времена", заявява гостът.

Д-р Ефтимов дава пример за две мисии, пряко свързани с търсенията на науката астробиология. Космическият телескоп на НАСА "Тес" е изстрелян в Космоса, за да открие планети с потенциал за живот, принадлежащи към други слънчеви системи (екзопланети). HPF (Habitable Zone Planet Finder) е мисия на НАСА, която проучва зоните на обитание в нашата галактика, като основно условие за живот би било наличието на вода в течно агрегатно състояние.

Мисията Dragonfly, която по план трябва да стартира през 2027 година, ще изпрати квадракоптер на Титан – най-големият спътник на Сатурн. Д-р Ефтимов обяснява, че Титан по своята структура прилича на планетата Земя в нейния ранен период. Целта на учените е да отговорят на въпроса какви са били условията за възникване на живот върху младата Земя и как са се подредили обстоятелствата, за да се случи това. По думите на д-р Ефтимов хората сме любопитни по природа и, за да оцелеем като вид, трябва да бъдем смели в космическите изследвания и да започнем да осъществяваме и пилотирани мисии.

В създаването на програма "Астробилогоия" екипът на СУ е следвал примерите на най-добрите магистърски програми в света. На територията на Европа това е една от пилотните програми в това направление, допълва д-р Ефтимов. В програмата са включени курсове на Факултета по биология, Факултета по химия и фармация, Факултета по физика, Факултета по геология и география, както и два курса на Философския факултет.

Програмата е отворена за студенти, завършили бакалавърска степен в един от природните факултети. Наличието на философските курсове – "Философия на науката" и "Интелигентни форми на живот" – е свързано с начина, по който организираме погледа си към цялата научна сфера, казва д-р Ефтимов.  

Относно възможностите за професионално развитие след завършване на магистърската програма "Астробиология", д-р Ефтимов вижда широк потенциал. Младите специалисти биха могли да работят към Европейската космическа агенция или друга световна космическа агенция, да продължат изследванията си в институтите на БАН или да инициират свой собствен бизнес в сферата. Всичко изброено е начин нашето присъствие в Космоса да се обнови и разшири, заявява д-р Ефтимов. 

За всички желаещи да се запишат в програмата първото и най-важно условие е да обичат биологията и Космоса.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимки – Pixabay и личен архив
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35
Крикор Асланян до паметника на Винсент Ван Гог

В музеите на Сезан и Ван Гог в Екс ан Прованс

Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..

публикувано на 18.11.24 в 12:10
Красимир Стоев

Красимир Стоев: Очаква ни мека зима с повече валежи

"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..

публикувано на 16.11.24 в 11:30
Александра Петкова на връчването на наградите в Катовице

Александра Петкова: Моят проект допълва теорията на Келвин за константните вълни

Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица.  Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва..

публикувано на 15.11.24 в 18:05
Михаил Пасков

Изложени ли сме на "технострес" и как да се справяме с него

Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..

публикувано на 14.11.24 в 17:35