Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор". Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото той е този, който иззема функциите на професионалната журналистика и започва шумно да "осведомява", без да знае или без да го интересува, че професията на журналиста има правила и етични норми, които задължително трябва да се спазват. Новият публичен "дезинформатор" не се интересува, че идеята за свободата на словото никога не е включвала лъжи, нито пък знае, че ако не получи отговори на въпросите: Кой? Кога? Какво? Как? Защо?, то нищо не е направил.
Но пък хората го следват и го харесват? Тогава?
Силвия Недкова е гост на "Мрежата" на програма "Христо Ботев" и коментира още:
Що за птица е гражданският журналист
"Опитах се да дам определение на това явление през идеята за "гражданския ред", която е популярна. Това е онова, което един обикновен човек може да направи, за да защити правата си, когато няма кой друг да го направи. И мисля, че представата за гражданските журналисти е пряко свързана с това – хората да вземат в ръце живота си, нооо тази представа, по-скоро и в крайна сметка, е свързана с един друг проблем и това е пълната липса на професионализъм и на уважение към него не само в сферата на журналистиката.
Гражданският журналист е рожба на интернет и социалните мрежи, най-вече. Той е отглас на това, че всеки може да каже нещо и че правото на мнение се превърна не просто в свещена крава, т.е. мнението е свещено, независимо дали е вярно или не, дали се основава на факти или не. Оттам гласовитите хора, които наистина обичат да изразяват позиция, възприеха себе си като глас на обществото. И обществото започва да ги приема като свои гласове на истината, защото, когато много пъти ти повтарят нещо, то започва да се превръща в истина. И така бавно и полека стигнахме до етапа, в който гражданските журналисти, тези, които изникват без професионално отношение от масите и от гражданството, станаха по-известни, по-гласовити, по-чуваеми, по-влиятелни от истинските журналисти."
Да следваш харизматични хора
"Това не е лошо, но казвам, че е опасно обаче, защото журналистиката в същността си признава за свой Бог фактите. Гражданските журналисти не знаят тази основа на журналистиката или са я забравили, или общата липса на медийна грамотност в цял свят, пак под влияние на социалните мрежи, става все по-естествено нещо и фактите не са Богът на гражданските журналисти. За тях е без проблем да ги изкривят в посока на собствената си позиция и да си играят с тях както искат – да казват лъжливи факти, да си измислят. Те могат да бъдат публицисти и да коментират, но това е съвсем друго нещо. Журналистиката се опира на факти, а фактите са свещени и има етика, която ние, журналистите, спазваме и която е задължителна, за да бъдеш журналист, и това е професионалната етика, която не важи за гражданските журналисти, за съжаление."
Разочарованието от професионалната журналистика
"Това е съвсем основателно. Отегчаваме се много бързо от много неща, отегчаваме се от по-дълъг текст, дори. Но разочарованието е обяснимо, защото истинските журналисти вече нямат трибуна, истинска. В телевизиите, не само у нас, а навсякъде, важи правилото: "Който плаща, той поръчва музиката", в онлайн медиите гласовете са така смесени, че не можеш да различиш истинската медия от фалшивата медия и целенасочено се прави да е така, печатни медии вече почти няма, по радиото слушаме музика, ако не е "Хоризонт" или "Христо Ботев"... И всъщност, къде да се изяви истинската журналистика, която хората да припознаят като своя? Просто няма трибуна."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg