Звукови хроники „Митологични образи в музиката”: Змеят-покровител

В древността свещени са тези неща, които се променят много бавно и трудно, а съотнесени с човешкия живот те дори са вечни. Това са планините, скалите, вековните дървета, реките, водата, огъня, вятъра… Те и техните господари са част от една първоначална човешко-животинска общност със сходна природа. В представата на старите българи гръмотевицата се свързва с един от покровителите в природата – змеят, важен митологичен образ. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град и се предвожда от хала, змейовете на нивите влизат в бой с нея – от огъня се получава светкавицата, а от камъните, които хвърлят – гръмотевицата.
Змейовете притежават всички човешки черти. В народните песни се среща и мотивът за превръщането на човека в змия – това става чрез магия и различни змейски треви.
Споменът за змейовете и змеиците и за техните залюбвания в моми и момци се пази много живо в нашите народни песни. Много от тях придобиват обреден характер. Димитър Маринов, създателят на Етнографския музей, твърди че хороводните, великденските, гергьовденските, спасовските и еньовските песни всъщност са змейски песни.