След 130 години операта „Мария Стюарт” на Доницети – директно от „Метрополитън опера”, Ню Йорк, на 19 януари от 20 часа

„Мария Стюарт” е едно от няколкото произведения на Доницети, посветени на крайно интересния и наситен със събития период от английската история, свързан с династията на Тюдорите. Освен тази опера, Доницети е написал още три с подобна тематика: „Ана Болейн” (това е втората жена на крал Хенри Осми), „Роберто Деверьо” (предполагаемият любовник на Елизабет Първа, кралица на Англия) и „Замъкът на Кенилуърт”. Женските образи в „Анна Болейн”, „Роберто Деверьо” и „Мария Стюарт” често са наричани „Трите кралици на Доницети”. Историята в „Мария Стюарт” е свободна интерпретация на живота на Мария, кралицата на Шотландия, и нейната братовчедка – Елизабет Първа, кралица на Англия. Фридрих Шилер също е писал на тази тема, пресъздавайки конфликта между две кралици, които всъщност никога не са се срещали в реалния живот...
След като гледал в Милано пиесата на Шилер, преведена на италиански, Доницети се свързал с известния либретист Феличе Романи, който преди това бил написал прекрасно либрето за неговата опера „Ана Болейн”, извоювала му мястото на един от най-успешните композитори на своето време. Търсейки силен и въздействащ сюжет за новата си опера, Доницети му поръчал да пише за Мария Стюарт, но либретистът не се съобразил с искането му – може би защото не му се е пишело за театъра, който намирал неприятен и отблъскващ. Тогава композиторът се обърнал към Джузепе Бардари – седемнадесетгодишен студент без никакъв опит, който станал негов либретист. Двамата работели в непосредствена близост и това дало възможност на Доницети да участва пряко в създаването на либретото (той дори сам написал няколко цели сцени) и да оказва влияние върху структурата на творбата. Пиесата на Шилер вече била преведена на италиански от Андреа Мафеи и тази транскрипция била използвана от Бардари. Либретистът се постарал да избегне политическите и религиозните въпроси и намалил броя на действащите лица от 21 на 6, но все пак не устоял на изкушението да добави любовна интрига, свързваща в едно имената на Мария Стюарт, Робърт Дъдли – граф Лестър, и Кралица Елизабет – интрига, за която всъщност няма конкретни исторически доказателства. Ако подходим строго аналитично към фактите – по онова време Дъдли вече е бил на 55 години, Елизабет – на 53, а Мария – на 44. Въпреки това либретото включва въображаема среща между Мария и Елизабет, при това – в много драматичен сблъсък.
Всичко вървяло добре, но след успешната генерална репетиция на операта кралят на Неапол изведнъж решил да забрани нейното представяне. Аргументите му били, че неговата съпруга – кралица Мария-Кристине – била пряка потомка на Мария Стюарт и изказването на неприлични обръщения от рода на „долно копеле” от сцената на Teatro San Carlo можело да засегне изострената неаполитанска чувствителност. Професор Уедхърсън обаче отбелязва, че причините всъщност са били политически, тъй като бунтарското поведение на Мария спрямо Елизабет щяло да дискредитира монархията в консервативно настроения Неапол. Доницети отвърнал на забраната с предложение за друг субект –Джована Грей (лейди Джейн Грей), но след като и той бил отхвърлен, се наложило да преработи партитурата на произведението и да премахне голяма част от него. За целта той наел нов либретист – Пиетро Салатино. Новата творба била наречена „Буонделмонте” и директно препращала към Дантевия „Рай”, който предизвикал войната между Гуелфите и Гибелините. Но още преди първото изпълнение композиторът писал в едно писмо до либретиста Якопо Ферети: „Нали преди имаше само шест действащи лица? Е, сега са десет или дори повече. Можеш да си представиш в какво ще се превърне операта... Подходящи или не, ще трябва да използваме същите декори... дори не ми се иска да си задавам въпроса дали изобщо ще се получи нещо.”
Опасенията на композитора се сбъднали – премиерата, състояла се на 18 октомври 1834 година в Неапол, била неуспешна. Операта издържала само шест представления и никога повече не била поставяна. Самият Доницети, преработвайки музиката за оригиналната Елизабет, надраскал небрежно отстрани: „Но това е грозно.”, а след това отказал да го прави, допълвайки: „Направи го, и дано да преживее стотици години.”
През 1834 година бил направен опит да се постави „Мария Стюарт” в La Scala – Милано, но безуспешно. В крайна сметка било решено операта да се изпълни на 28 декември 1835 година. За главната роля била ангажирана Мария Малибран – известно мецосопрано. Доницети приспособил ролята специално за нея – преработил отделни сцени и като добавка написал нова увертюра. Цензурата одобрила либретото, въпреки че Ашброк спекулира с твърдението, че някои думи били специално променени, само и само това одобрение да бъде заслужено. Накрая спектакълът трябвало да бъде отложен заради неразположение на Малибран, а когато все пак се състоял на 30 декември – се оказало, че двете певици, изпълняващи главните роли, са много слаби. Доницети описва спомените си от онази вечер като „истинско мъчение – от началото до самия край”. Бързо станало ясно, че публиката не одобрява творбата, а властите се възмутили, тъй като вместо думичките, избрани да заместят неприличния израз „гадно копеле”, Малибран все пак пренебрегнала нареждането на цензурата и използвала оригиналния текст. Операта била поставена само няколко пъти, последният от които бил в Неапол през 1865, и след това потънала в забвение за цели 130 години...
Възраждането на „Мария Стюарт” на Доницети започва в средата на XX век. За първи път творбата е поставена в Бергамо през 1958 година, следва премиерното й представяне в САЩ, последвано от изпълнение в „Карнеги Хол” на 16 ноември 1964 година. Английската премиера е на 1 март 1966 година в Лондон, а през 1967 в спектакъла, състоял се по време на „Майските музикални тържества” във Флоренция, участват Лейла Генсер и Шърли Верет.
В края на 80-те години става ясно, че Доницети е използвал в тази своя творба някои фрагменти от „Фаворитката”, и след нейното представяне през 1835 в Неапол, ги е заменил с други фрагменти от по-неизвестни свои произведения. Ревизираното издание излиза през 1989 в Бергамо и според него „Мария Стюарт” вече има само две действия. Първото сценично представяне на операта в Америка е в Сан Франциско на 12 ноември 1971 с Джоун Съдърланд в главната роля, а пред последните години интересът към нея нараства и тя все повече заема място в репертоара на различните оперни театри.
През април 2012 Houston Grand Opera представи продукцията на Минесота на „Мария Стюарт”. Главната роля се изпълняваше от сопраното Джойс Ди Донато, която ще слушаме и тази вечер, в директното излъчване на спектакъла от „Метрополитън опера”, Ню Йорк. Освен нея ще се изявяват и певците: Елза Ван Ден Хевер, сопрано (кралица Елизабет), Мария Дзифчак, мецосопрано (Ана Кенеди), Матю Полендзани, тенор (граф Лестър), Джошуа Хопкинс, баритон (Сесил), и Матю Роуз, бас (Талбът). Участват още и хорът и оркестърът на „Метрополитън опера” под диригентството на Маурицио Бенини.

Съдържание на операта „Мария Стюарт”

събота, 19 януари, от 20.00 часа

Споделете

След 130 години операта „Мария Стюарт” на Доницети – директно от „Метрополитън опера”, Ню Йорк, на 19 януари от 20 часа

Приказни сюжети в развитие

Кантатно-ораториална вечер с духовна музика

"Пианофорте": Зад сцената на конкурса за пианисти "Шопен"

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

Всички в джаза

Кремена Сьодерстрьом – българката, която преобразява едно проблемно училище в Швеция

"Вълшебната завеса" се вдига на 7 май в Търговище

Ключове към съвременното сценично изкуство

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР