Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 8 февруари от 20.00 часа директно от Метрополитън опера в Ню Йорк - „Русалка” от Дворжак с Рене Флеминг

| обновено на 07.02.14 в 12:11 БНР Новини
Рене Флеминг в ролята на Русалка

Първото представление на операта „Русалка” е на 31 март 1901 година в Прага. През 1904 година Дворжак умира на 63-годишна възраст. Три години преди да напише операта, той ръководи Нюйоркската консерватория, а след завръщането си в родината поема кормилото на Пражката консерватория вече като професор.

През целия си творчески път той не спира да преподава и да композира. В този последен период от живота му се ражда „Русалка”. Заедно с „Продадена невеста” на Сметана тя е символ за чешката музикална класика. Изобилието от мелодична красота и наситеност, емоционалност и силно въздействие, композиторът постига с лайтмотивна техника, блестяща оркестрация, впрягайки целия си досегашен творчески опит. Усеща се полъх от „Из новия свят”, от концерта му за виолончело и оркестър, от Славянските танци...

Уединен във вилата си край Пшибрам, Дворжак завършва цялата партитура за 8 месеца, от април до ноември 1900 година.

Музика, създадена с голяма любов, след дълго отсъствие от обичните родни места, сред любими хора, зеленина, слънце и простор - това е “Русалка”. Либретото е дело на известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил.

„Русалка” е приказка за водната нимфа, отдала любовта си на човешко същество. Но дали операта е всъщност изискана и спокойна или по-скоро зловеща и странна? Този въпрос си задават критиците в Ню Йорк след възстановената през февруари постановка на режисьора Ото Шенк от 1993 година. От една страна, те поставят бурния оркестър на Яник Незе-Сеген, който акцентира върху симфоничния и ритмичен размах в партитурата. Наричат оркестъра му дори „дивашки”. На другия полюс е мекотата и изисканата елегантност на Рене Флеминг. Нейната популярност сред американците нарастна неимоверно след като на 2 февруари сопраното откри финала на Националната футболна лига, тъй наречения Супер боул, с прочувствено изпълнение на националния химн. Макар и носителка четири пъти на наградата Грами, това не попречи на критиците да нарекат изпълнението й „вокално и драматично предпазливо”. Вероятно такъв е прочитът на ролята за Рене Флеминг. Русалка не е обикновена влюбена девойка, горяща в страст и тревоги. В нея живее не само любовта, но и студената природа на русалката. Само на смъртните е дадено да обичат и единствено човешката душа е дарена с небесен покой – това говори тя на баща си Водния дух.

Рене Флеминг пее за първи път прочутата Песен към месеца от първо действие на операта през 1988 година като победител в конкурса Metropolitan Opera Auditions и това е първата и поява на тази сцена. Тогава е 29-годишна. През 1990 година пее за първи път в „Русалка” в постановка на операта в Сиатъл.

Това е ролята, която ме изстреля на върха – споделя певицата. През 1998 година е първият и цялостен запис със сър Чарлз Маккерас и Пражката филхармония. През 2002 г. реализира дивиди със Сергей Ларин, Джеймс Конлън, оркестъра и хора на Парижката опера.

Връщайки се към тази роля, сякаш се връщам у дома – казва Флеминг. На сцената на Метрополитън този месец й партнират полският тенор Пьотр Бечала, елегантен и страстен в ролята на Принца. Магьосницата е мецосопраното Долора Заджик, която пее същата роля и в записа от 1998 година. В ролята на Чуждоземната принцеса е сопраното Емили Магий, дебютантка на сцената на Метрополитън опера. Бас-баритонът Джон Релиа е Водния дух, баритонът Алексей Лавров е в ролята на ловеца, тенорът Владимир Хмело – горския, сопраното Джули Булиан – помощник-готвача.

В една от паузите ще чуете интервю с Рене Флеминг.

Съдържание на операта



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..

публикувано на 26.09.24 в 20:52

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..

публикувано на 25.09.24 в 12:35

Полифоничното сътворение по време на фестивала Laus Polyphoniae

В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..

публикувано на 23.09.24 в 09:15
Ангел Антонов

Нова монография, посветена на Райна Кабаиванска, я определя като "Весталка на операта"

Предаването "Неделен следобед" чества Деня на българската независимост с почит към един от най-независимите и достойни хора на изкуството, родени в България. Празничното издание на 22 септември от 14 часа е изцяло посветено на легендарната, прочута в целия свят българска певица, на чаровната и харизматична жена, на недостижимата актриса, отдаден..

публикувано на 22.09.24 в 08:11

Карл Бьом: Дали чувам музиката? Та тя извира от мен…

На 28 август музикалният свят отбеляза 130 години от рождението на Карл Бьом – един от колосите на диригентското поприще на ХХ век. "Патриарх на хармонията" го наричаха, а съвременниците му шеговито, но и със страхопочитание произнасяха: "Да отдадем дължимото на Бьом Австрийски!" Самият маестро пък бе съвсем лаконичен: "От мига, в който проговорих,..

публикувано на 21.09.24 в 08:10