В. Георгиев: Започва диалог в работните групи, но участието на бизнеса трябва да е още от начална фаза

Най-важното, което нас ни интересува, е задължителната оценка на въздействието на тези нормативни актове, които ще влияят върху бизнеса. Тази задължителна оценка да се прави преди приемането и какви мерки правителството ще вземе за въвеждане на такава задължителна оценка, да се избегнат евентуални негативни последици върху бизнес средата, както и да се осигури съвместимост на тези нови законодателни инициативи или подзаконови нормативни актове с действащата нормативна уредба. /…/ Има диалог. Има вземане на становището на бизнеса по един или друг законопроект, но ми се струва, че това не е достатъчно. Като че ли се предопределя вече в каква посока ще бъде той и в голяма степен някой път това е една формална оценка, която се прави, т.е. формално се взима мнението на бизнеса. Това много ни тежи. Нещо като системно се получава с всяко едно правителство. Това си се сложи като някакво явление и колкото по-бързо то бъде отстранено, толкова по-добре ще бъде и за правителството, което и да е то, и за бизнеса, и за България. По този начин ще се създаде такава регулаторна рамка, която да върши работа за икономическия растеж, който пък е важен за нещо, което също поставяме в нашите въпроси – справяне с демографската криза.

Бизнес асоциациите ще поставят и въпроса за електронното правителство.

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал, посочи от своя страна:

Трябва да продължат усилията на правителството за по-добро регулиране. Освен предварителната оценка и електронно правителство, ние включваме и справедливото определяне на държавни и общински такси според разходите за тяхното администриране, а не те да се превръщат в квазиданъци, разширяване на принципа на мълчаливото съгласие. Също така по отношение на оптимизиране на регулаторните режими смятаме, че работата следва да продължи. /…/ Сивият сектор може да бъде ограничен. В момента има достатъчно добри закони – ако те се изпълняват, той може силно да бъде притеснен и ограничен. Не е нужно да се правят революционни открития и промени, просто трябва да се изпълнят законите. До голяма степен не това е ситуацията по отношение на обществените поръчки, които са основен източник на корупционни практики. В това отношение ще искаме да разберем докъде стигнахме с промяната в Закона за обществените поръчки. Друг важен въпрос е по-доброто регулиране на естествените монополи и възстановяване на конкуренцията. Имаме много рационално предложение за естествените монополи, което не знам защо не се въвежда, след като и министърът на финансите му беше привърженик, преди да стане такъв – това е разкриване на информация от подопечните на ДКЕВР дружества, както разкриват публичните дружества. Има над 30 вида информация, които публичните компании разкриват, а монополите са забулени в тайнственост. Няма причина за тях да не се въведат такива изисквания, коментира Велев и допълни също въпросът с реиндустрализацията.

Това, което в момента най-много пречи на микропредприятията, е тяхното оцеляване, каза Петър Стоянов от Асоциацията на микропредприятията:

Най-важното е да бъдем допуснати до участието в търговете по Закона за обществените поръчки. На нас ни липсват финансови средства да изпълняваме по-крупни поръчки. Ние имаме капацитетни възможности като интелектуален ресурс, но нямаме такива възможности като финансов ресурс. Широко прокламираната програма "Джереми" по-добре би работила, ако беше форматирана като гаранционен фонд, който да гарантира работата на микропредприятията по отношение на финансиране на дадени сделки, които се получават в следствие на кандидатстване по поръчките по Закона за обществените поръчки. Другото е, че голяма част от тежестите, които ни пречиха за развитие по отношение на документи, регулаторни, лицензионни режими, такси – една част от тях отпадна, но този процес трябва да се ускори и да се облекчи работата.

Стоянов подчерта, че нито една микрофирма не покрива условията във финансово отношение на нито една обществена поръчка.