Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Панчо Владигеров – Патриарх на българската музика

Панчо Владигеров: Музиката преди всичко не е, за да запълва времето на човека. Тя не е забавно средство. Тя е едно изкуство, което кара хората, както поезията, театъра, философията, да търсят задълбочаване във мисълта и във душата си, да се издигат духовно.
На 14 март, петък, ви срещнахме с изпълнителското изкуство на един от най-ярките представители на българската музика – Панчо Владигеров, от чието рождение на 13 март 2014 година се навършиха 115 години.
Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Със своя брат-близнак – Любен (роден 18 часа преди него – на 12 март) израстват в Шумен. От ранна детска възраст двамата братя се занимават с музика. Панчо свири на пиано, а Любен – на цигулка. Когато са на 9-годишна възраст умира баща им и двамата братя заедно с майка си се преселват в София, където започват да учат в частното музикално училище. По това време Панчо започва да взима уроци при най-видния композитор и теоретик тогава – Добри Христов, който оказва влияние на цялото му развитие и когото Панчо уважава и почита до края на живота си. Няколко години по-късно, през 1911, случайността среща Панчо и Любен с френския цигулар Анри Марто, който по това време преподава в Берлинската консерватория. На него Панчо Владигеров посвещава първата си зряла творба – Соната за цигулка и пиано опус 1. Година по-късно, през 1912, двамата братя, заминават за Берлин, където завършват висшето си образование. Там учители на Панчо Владигеров са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман.
Любен и Панчо Владигерови музицирали заедно от малки. На 12-годишна възраст са се изявявали пред цар Фердинанд. През 20-те години на XX век близнаците вече са били известни като концертиращи артисти, обиколили множество сцени из цяла Европа (Берлин, Париж, Виена…) Двамата братя всъщност са изключително близки и като идеи, и като професия, и като начин на живот. Любен Владигеров е бил всепризнат за великолепен цигулар и активно е концертирал почти в цяла Европа. Но малко или много животът и дейността му минават под сянката на брат му – Панчо. Въпреки това, двамата братя са били изключително близки, и като идеи, и като професия, и като начин на живот.
През 20-те години на XX век Панчо Владигеров завършва първият в българската история, Концерт за цигулка и оркестър. Творбата посвещава на брат си, а първото й изпълнение е осъществено на 5 март 1921 г. в Берлин от немския цигулар Густав Хавеман с Берлинската филхармония, под диригентството на Фриц Райнер. Всъщност Панчо Владигеров полага основите на редица жанрове в българската музика – освен автор на първия концерт за цигулка и оркестър, той пише първия инструментален концерт въобще в България, както и първата цигулкова соната и първото клавирно трио. Единствената му опера – „Цар Калоян” пък е първата музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех в Белград, Братислава и Любляна). Но най-голямо място в композиторското му наследство заемат клавирните му произведения. Той е автор на 5 концерта за пиано и оркестър, като първия композира едва на 19-годишна възраст. Именно с него получава престижната Менделсонова премия. Любопитно е, че със същата творба, легендарният диригент Херберт фон Караян завършва висшето си образование.
Много от клавирните му цикли са получили европейско и световно признание, влизайки в репертоара на големи музиканти. (Световноизвестният Емил Гилелс да речем, редовно е изпълнявал неговия цикъл опус 29).
През 1932 г. Панчо Владигеров започва да преподава в Музикалната академия, където работи до смъртта си през 1978 година. За близо 50-те години, в които се посвещава на педагогическа дейност, той възпитава плеяда големи музиканти – изпълнители и композитори, създавайки цяла школа и оставяйки трайна следа във всеки, който се е докоснал до него.
Днес Панчо Владигеров е сред най-почитаните композитори от цялата ни музикална общественост. Домът му в Шумен, както и този в София са превърнати в музеи. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Няма пианист и цигулар, който в репертоара си да няма негови творби. Ежегодно се провеждат множество дейности, свързани с неговото име. 1999 година, когато се навършиха 100 години от рождението на композитора, е обявена от ЮНЕСКО за Международна година на Панчо Владигеров.
Признание за композиционното и изпълнителското си майсторство получава още приживе, преди да е навършил 30 години. В началото на 20-те години на миналия век, негови произведения се издават на плочи от „Дойче Грамофон”, както и на ноти от виенското „Универсаледисион”. Самият той е бил един от водещите пианисти за времето си в Западна Европа. През 1969 г. получава наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет. През 1958 г. е член на жури на първия конкурс „Чайковски” в Москва. Два пъти получава престижната Менделсонова награда.
В предаването „Български изпълнители”, посветено на „Патриарха на българската музика”, слушаме някои от знаковите му творби, всички в негово изпълнение – Хумореска из „Миниатюри”, опус 29 (с флейтистът Строимир Симеонов), Песен из „Българска сюита”, опус 21 (с големия цигулар Давид Ойстрах), откъс от цикъла „Български песни и танци”, опус 25, откъс от Третия клавирен концерт, където авторът солира на Лайпцигския радиооркестър, запис от 1933 г. с брат си – Любен и други. Разбира се, прозвуча и знаменита „Българска рапсодия Вардар”, в изпълнение на Симфоничния оркестър на радио Берлин, където диригент е Панчо Владигеров.
Голяма част от представените записи се съхраняват в „Златния фонд” на Българското национално радио.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътищата на музиката: Историята на Игор Дамянов

В утрото преди гласът на музиканта и актьор Игор Дамянов да озвучи събитието "Emotion Wave" , той сподели своите мисли за пътя на музиката към душите ни. В ефира на "Нашият ден" Дамянов разказа за своето откритие на музикалния талант и за пътя, който го е довел до сцената. "Аз обичам да пея, но никога не съм учил професионално, освен в..

обновено на 26.02.25 в 10:42

Соловият проект на Иван Иванов - Awaho започва с първи сингъл и видео

Иван Иванов - Awaho е композитор, музикант и певец, добре познат от българската клубна сцена с участието си в групите Awake и Casual Threesome. Помним го и като финалист в осмото издание на телевизионния формат "Гласът на България", гледали сме го преди години в главната роля в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда" в Националния музикален театър.

публикувано на 25.02.25 в 08:32

Минитурнето на "Остава" отбива в столичния клуб "Строежа"

Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и..

публикувано на 24.02.25 в 15:16
Мирела Френи и Николай Гяуров

Мирела Френи и Николай Гяуров в "Ернани" на Верди

Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..

публикувано на 22.02.25 в 08:00
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18