Панчо Владигеров – Патриарх на българската музика

Чуйте предаването от 14 март 2014 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Панчо Владигеров: Музиката преди всичко не е, за да запълва времето на човека. Тя не е забавно средство. Тя е едно изкуство, което кара хората, както поезията, театъра, философията, да търсят задълбочаване във мисълта и във душата си, да се издигат духовно.
На 14 март, петък, ви срещнахме с изпълнителското изкуство на един от най-ярките представители на българската музика – Панчо Владигеров, от чието рождение на 13 март 2014 година се навършиха 115 години.
Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Със своя брат-близнак – Любен (роден 18 часа преди него – на 12 март) израстват в Шумен. От ранна детска възраст двамата братя се занимават с музика. Панчо свири на пиано, а Любен – на цигулка. Когато са на 9-годишна възраст умира баща им и двамата братя заедно с майка си се преселват в София, където започват да учат в частното музикално училище. По това време Панчо започва да взима уроци при най-видния композитор и теоретик тогава – Добри Христов, който оказва влияние на цялото му развитие и когото Панчо уважава и почита до края на живота си. Няколко години по-късно, през 1911, случайността среща Панчо и Любен с френския цигулар Анри Марто, който по това време преподава в Берлинската консерватория. На него Панчо Владигеров посвещава първата си зряла творба – Соната за цигулка и пиано опус 1. Година по-късно, през 1912, двамата братя, заминават за Берлин, където завършват висшето си образование. Там учители на Панчо Владигеров са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман.
Любен и Панчо Владигерови музицирали заедно от малки. На 12-годишна възраст са се изявявали пред цар Фердинанд. През 20-те години на XX век близнаците вече са били известни като концертиращи артисти, обиколили множество сцени из цяла Европа (Берлин, Париж, Виена…) Двамата братя всъщност са изключително близки и като идеи, и като професия, и като начин на живот. Любен Владигеров е бил всепризнат за великолепен цигулар и активно е концертирал почти в цяла Европа. Но малко или много животът и дейността му минават под сянката на брат му – Панчо. Въпреки това, двамата братя са били изключително близки, и като идеи, и като професия, и като начин на живот.
През 20-те години на XX век Панчо Владигеров завършва първият в българската история, Концерт за цигулка и оркестър. Творбата посвещава на брат си, а първото й изпълнение е осъществено на 5 март 1921 г. в Берлин от немския цигулар Густав Хавеман с Берлинската филхармония, под диригентството на Фриц Райнер. Всъщност Панчо Владигеров полага основите на редица жанрове в българската музика – освен автор на първия концерт за цигулка и оркестър, той пише първия инструментален концерт въобще в България, както и първата цигулкова соната и първото клавирно трио. Единствената му опера – „Цар Калоян” пък е първата музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех в Белград, Братислава и Любляна). Но най-голямо място в композиторското му наследство заемат клавирните му произведения. Той е автор на 5 концерта за пиано и оркестър, като първия композира едва на 19-годишна възраст. Именно с него получава престижната Менделсонова премия. Любопитно е, че със същата творба, легендарният диригент Херберт фон Караян завършва висшето си образование.
Много от клавирните му цикли са получили европейско и световно признание, влизайки в репертоара на големи музиканти. (Световноизвестният Емил Гилелс да речем, редовно е изпълнявал неговия цикъл опус 29).
През 1932 г. Панчо Владигеров започва да преподава в Музикалната академия, където работи до смъртта си през 1978 година. За близо 50-те години, в които се посвещава на педагогическа дейност, той възпитава плеяда големи музиканти – изпълнители и композитори, създавайки цяла школа и оставяйки трайна следа във всеки, който се е докоснал до него.
Днес Панчо Владигеров е сред най-почитаните композитори от цялата ни музикална общественост. Домът му в Шумен, както и този в София са превърнати в музеи. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Няма пианист и цигулар, който в репертоара си да няма негови творби. Ежегодно се провеждат множество дейности, свързани с неговото име. 1999 година, когато се навършиха 100 години от рождението на композитора, е обявена от ЮНЕСКО за Международна година на Панчо Владигеров.
Признание за композиционното и изпълнителското си майсторство получава още приживе, преди да е навършил 30 години. В началото на 20-те години на миналия век, негови произведения се издават на плочи от „Дойче Грамофон”, както и на ноти от виенското „Универсаледисион”. Самият той е бил един от водещите пианисти за времето си в Западна Европа. През 1969 г. получава наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет. През 1958 г. е член на жури на първия конкурс „Чайковски” в Москва. Два пъти получава престижната Менделсонова награда.
В предаването „Български изпълнители”, посветено на „Патриарха на българската музика”, слушаме някои от знаковите му творби, всички в негово изпълнение – Хумореска из „Миниатюри”, опус 29 (с флейтистът Строимир Симеонов), Песен из „Българска сюита”, опус 21 (с големия цигулар Давид Ойстрах), откъс от цикъла „Български песни и танци”, опус 25, откъс от Третия клавирен концерт, където авторът солира на Лайпцигския радиооркестър, запис от 1933 г. с брат си – Любен и други. Разбира се, прозвуча и знаменита „Българска рапсодия Вардар”, в изпълнение на Симфоничния оркестър на радио Берлин, където диригент е Панчо Владигеров.
Голяма част от представените записи се съхраняват в „Златния фонд” на Българското национално радио.

Споделете

Панчо Владигеров – Патриарх на българската музика

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

Операта "Лястовичката" от Пучини в директно излъчване от Метрополитън опера

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Не е зле!

Еврика! Успешни българи: Мартин Ралчев

Обявяват "Рицар на книгата" в Световния ден на книгата и авторското право

Неда Спасова: Не съм "скрита лимонка"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР