Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Слушайте „Михал Мишкоед” в спектакъла на Методи Андонов, за който и досега се говори…

Невена Коканова и Георги Парцалев
Снимка: Сатиричен театър

Тези, които сега обичат театъра, са го обичали и през 1964 година. И ако тогава са били родени, а и вече са били на възраст, в която се ходи на театър, непременно са гледали „Михал Мишкоед” в Сатиричния театър.
Постановката е на Методи Андонов.
Участват артистите: Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Иван Андонов, Хиндо Касимов, Жени Филипова, Божидар Лечев, Лили Апостолова, Сашка Игнатова, Вели Чаушев и Димитър Георгиев.
Тези, които са имали късмета да присъстват на това представление, и до днес говорят за него.
За щастие Златният фонд на Българското национално радио е съхранил записа на постановката.

Авторът Сава Доброплодни е възрожденски просветител. Започва своето образование в училището на родителите си – и двамата учители, те основават килийно училище в дома си. Сава Доброплодни се счита за баща на българския театър. Най-известната му пиеса е „Михал Мишкоед” – комедия в четири действия. Тя е и първата българска пиеса. Излиза от печат през 1853 година. За първи път е изиграна в Шумен. Сава Доброплодни отбелязва, че пиесата е подражание на сръбска пиеса, а литературните изследователи смятат, че е вариант на гръцка пиеса. Това е нормално, тъй като началото на родната ни драматургия се състои от преводи на гръцки, немски и френски автори. Така или иначе „Михал Мишкоед” е произведение, което и до днес предизвиква смях, защото разказва за общочовешки недостатъци и недоразумения. Например да си богат и глупав, а околните да се възползват максимално и от богатството, и от глупостта ти. Такъв е Михал Мишкоед. Такива са и героите около него. А смехът ни и досега вероятно избухва от сърце именно защото разпознаваме наоколо все същите характери, обстоятелства и събития…

неделя, 28 декември, от 16 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05