Български съкровища: "Молитва за България"

На 8 март отбелязваме едно ярко женско присъствие на музикалната сцена – първата диригентка в България Радосвета Бояджиева, която има дебют на 31 март 1946 г на сцената на Народния театър – нещо, за което маестрата разказва с типичното си чувство за хумор в интервю за "България днес":

Това беше датата, на която стъпих в препълнената зала на Народния театър за първи път да дирижирам оркестър. Бях на 23 години. В бедните следвоенни години нямаше какво да облека, та ми дадоха назаем дрехите си моите най-добри приятелки Стоянка Мутафова и Блага Димитрова. Стоянка ми даде дългата си черна пола, а Блага - бялата си блуза. Носех старомодни лачени обувки с връзки и висок ток, дадени на майка ми от роднинска сватба. Като видях тъмната зала, ми заприлича на море, пълно с акули, които искат да ме изядат. Но щом ударих първия акорд, останах само аз и музиката на Моцарт.

Радосвета Бояджиева има и авторски композиции. За рубриката „Български съкровища“ на предаването "Алегро виваче" избрахме част от „Молитва за България“ – реквием, посветен на 130-годишнината от Освобождението на България.

Чуйте какво споделя авторката преди три години, когато беше честван нейният 90-и рожден ден, както и част от творбата, записана от Смесения хор и Симфоничния оркестър на БНР под нейно диригентство.