Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пенчо Славейков и Кръгът „Мисъл” - недосъстоялият се български литературен канон

На 27 април 2016 г. се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Славейков - един от големите модернизатори и европеизатори на българската литература, култура, изкуство. Човекът, завършил в Германия, непрестанно обвиняващ тукашните си колеги във „фасулковщина” и неразбиране на световните културни процеси, но в същото време непрестанно утвърждаващ духа на българското, написал знаменитата студия „Българската народна песен”, създал българския епос „Кървава песен”, е нееднозначна, противоречива и особена личност, доста различна от онова, което сме свикнали да срещаме на културната сцена от онова време, а и не само тогава. В това е може би големият въпрос около личността на Пенчо Славейков: защо неговите и на хората около него модернизаторски усилия не постигнаха докрай целите си, защо на българското общество винаги сякаш му се налага да започва цивилизационните си проекти все от начало, все от нулата? Стои пред нас питането: щеше ли да бъде така, ако Господарката Смърт не се беше намесила и Пенчо Славейков - вместо да склопи за сетен път очи на 10 юни 1912 г. в Брунате, да получи Нобеловата награда от Шведската академия и така да се превърне в първия балканец и вторият славянин, неин лауреат? Щеше ли тогава за патриарх на българската литература да бъде окичен Иван Вазов, нямаше ли самият факт на световно признание изведнъж да изведе Пенчо Славейков именно като най-важния и най-значим български творец? И съответно дали пък тогава точно модерназиционните тенденции в българското развитие във всякакъв план - социален, политически, икономически, културен, нямаше да вземат връх над стагнационните, задържащи и забавящи движението на страната и народа напред, към принципите и нормите на европейското общество?
Всичко това са сложни въпроси, на които предаването „Премълчаната история” ще се опита да даде що-годе някакъв отговор с помощта на проф. Михаил Неделчев от Нов български университет, доц. д-р Пламен Антов от Българската академия на науките и Владимир Игнатов.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национален парк „Шумава“, Чехия

За националния парк "Шумава" в Чехия или защо биоразнообразието е толкова важно

"Образованието по екология и биоразнообразие е ключово, за да може човек не само да се научи да познава по-добре света около себе си, но и да го цени и да го пази", казва Александър Маринов-Санчо. Той е преводач по професия, но еколог и орнитолог по душа и сега споделя своя опит като доброволец в лагера в националния парк "Шумава" в Република Чехия...

публикувано на 12.12.24 в 07:55

Чудото шоколад – Епизод две: Капризният шоколад – технологии, грешки и романтика

"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..

публикувано на 11.12.24 в 12:25

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..

публикувано на 11.12.24 в 09:35
Д-р Димчо Радев

Реставрацията е търпение, изключителни познания и най-вече умения

"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..

публикувано на 10.12.24 в 16:15

Фондация "Еврика" между старата и новата година

Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..

публикувано на 10.12.24 в 14:42