Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гласове от Плевенско: Три поколения певици на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Хорът на Северняшки ансамбъл за народни песни и танци "Иван Вълев"
Снимка: БТА

В музикалния фолклор на Средна Северна България срещаме разнообразни песенни образци. Особено характерни са песните от семейния и трудовия цикъл, а хороводните се отличават с богата метроритмика, която допринася за многообразието от варианти на популярните „пайдушки”, „ръченични”, „дайчови” и „ганкини” хорà. С мисията да развива сценично тези традиционни практики е създаден Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци в Плевен. Повече от 50 години изкуството на професионалния състав достойно популяризира музиката и танците на региона у нас и по света. През 80-те и 90-те години на миналия век хорът на ансамбъла, ръководен от композитора Иван Вълев, достига високо майсторство в музикалната ни култура. В него работят талантливи изпълнители, обединени да създават професионално музикално-сценично изкуство. Предаването „Съботна трапеза” на Радио Варна представя три поколения певици от Плевенския край, дългогодишни солисти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци с характерен стил и репертоар.

Надка ТомоваОт 1971 г. ансамбълът получава държавен статут. Първата щатна певица е Надка Томова от с. Бъркач, Плевенско. Семейната среда предопределя нейната музикална съдба – баща й е добър инструменталист, свири в духовия оркестър на селото. „Музикалното чувство съм придобила от него. В нашето село имаше възрастни жени с много богат репертоар. От баба ми също съм се учила да пея, ходих из целия регион да събирам песни”, казва Надка Томова. По това време в Плевен няма музикално училище, където младата певица да получи музикално образование и поема към друго изкуство. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Троян като главен технолог по битова керамика и с вълнение разказва: „В часовете по практика докато въртя грънчарското колело си пея. Един преподавател беше от нашия край и все ми казваше: „Наде, запей нашенска песен да ни е спорна работата”. Моята мелодия се вплиташе с мелодията на грънчарското колело”. Още като ученичка се изявява по концерти. През 1968 г. след конкурс постъпва в състава Северняшкия ансамбъл – Плевен. Там работи в продължение на 42 години до пенсионна възраст. „През 1980 г. завърших Националната школа за художествени ръководители в Пловдив като диригент на народен хор, но най-голямата школа за мен е тази на нашия диригент Иван Вълев – моят първи и единствен учител”, прекланя се пред таланта на маестрото. За фонда на БНР Надка Томова записва песни от Плевенско с обработки на Иван Вълев, Ангел Шопов и Коста Колев. Паралелно с работата в ансамбъла певицата се занимава и с преподавателска дейност. Обучава млади изпълнители, на които показва първите стъпки в народното пеене. Един от тях е известният северняшки певец Христо Косашки от Луковит. И днес Надка Томова не се разделя с песента. Продължава да пее по различни поводи, ръководи самодейни състави в Плевенския край. С радост споделя, че синът й Мартин Мочков е наследил баща си като танцьор. Той работи в ансамбъл „Тракия”, а в момента е хореограф на Северняшкия ансамбъл.  





Елка ПетковаПевицата Елка Петкова е представител на следващото поколение солисти на ансамбъла. Родена е само на 3 км. от Плевен в с. Гривица. Прадедите й са преселници от Странжда и Пиринския край, но тя усвоява местния музикален диалект в ранна възраст. Постъпва в редиците на Северняшкия ансамбъл – нейният „съзнателен живот”, „втори дом”, където създава семейство с танцьора Милен Петков. Личния си репертоар Елка Петкова натрупва благодарение на теренни експедиции в Плевенския край, провеждани от Димитрина Радулова, фолклорист към ансамбъла по това време. „За първите записи в националното радио се въздържах, защото смятах, че трябва да съм достатъчно утвърдена певица и чак тогава да представя песни за запис. Първата песен, която записах с оркестъра на нашия ансамбъл е „Мър, Гергано” от района на село Одърне”, споделя Елка Петкова. В средата на 90-те години осъществява записи с Окрестъра за народна музика на БНР, продуцирани от Невена Воздолска в обработка на Костадин Генчев. С радост говори за периода, в който главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл е композиторът Иван Вълев: „Това е един толкова мил период не само, защото сме били по-млади. Тогава имаше хъс за работа, това беше единственото, за което човек мисли и работи. Иван Вълев ни научи на дисциплина и отговорност по елегантен начин. Без притеснение казвам, че нашият хор беше един от най-добрите в България. На всяка „Нова българска музика” се представяхме с огромен репертоар – 17 акапелни песни, които записвахме на един дъх”. Тя изпълнява солови партии на утвърдени хорови обработки като „Тъкала ли си, момина мале”, „Море, сокол пие” и др.На младите си колеги в ансамбъла певицата казва: „Публиката иска да усети, че разказваш песента като най-добрия разказвач. Тя е приказка, разказана в мелодия. Трябва да обичаш работата си и да се развиваш като изпълнител на сцената”. Елка Петкова е щастлива с работата в ансамбъла. Живее в уютен дом в с. Гривица, където се грижи за децата си и малката внучка Ема. Снаха й Галина Георгиева е преподавател по български танци в музикалното училище в Плевен. 





Петя ЙордановаСред съвременните представители на северняшката песен се откроява характерният глас на Петя Йорданова – певица с музикално образование, трето поколение солист на Северняшкия ансамбъл. Закърмена с народната песен, тя е наследник на музикален род по бащина линия в родното с. Каменец и по майчина – Асеновци, Плевенско. „Музикалният ми талант е открит от моя учителка в детската градина на село. Тогава се качих за първи път на сцена, нo oформянето ми като професионална певица започна в музикалното училище в Котел”, разказва Петя Йорданова.От 80 кандидати за „народно пеене” в училището тя е сред приетите осем певици. Първи преподавател е вокалният педагог Сашка Ченкова. За този период тя споделя: „Не мога да забравя изискванията на г-жа Ченкова за стиловите особености на народната песен. Поставяше ни задачи да издирваме песни от родния край – непознати, нечувани, незаписвани в радиото. Часовете по солфеж, хармония, пиано, вокални ансамбли също развиха музикалната ни подготовка”. Завършва училището в класа на Мария Гънчева Колева: „Тогава тя дойде от музикалната академия в Пловдив, ние знаехме, че е ученичка на голямата Вълкана Стоянова. Часовете с Мария Колева минаваха приятелски, защото е изключителен професионалист”

Артистичните качества на Петя Йорданова като хорист и солист на Северняшкия ансамбъл в Плевен изтъкват нейни приятели и колеги, които убеждават младата певица да запише песни в националното радио. През 1992 г. осъществява първите записи с радиооркестъра в обработка на Христофор Раданов. „Не е лесно да си солист, но като че ли хоровото пеене се позабрави. Когато прозвучи професионален многогласен хор – това е друго измерение”, казва Петя. Работата в ансамбъла за нея е удоволствие и вярва в бъдещите постижения и успехи на състава. Паралелно с концертните изяви продължава професионалното си развитие в обучение по музикална педагогика към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Спас Господов в страната на амазонките“ – друг поглед към триединството на човека

„Спас Господов в страната на амазонките“ е новият роман на Антон Баев, сътворен в изолация. Авторът нарича творбата си „самопишещ се роман“ и благодари на всички свои приятели, отзовали се с коментари под ежедневните текстове, публикувани в социалните мрежи в продължение на много дни по време на карантината и накрая събрани в книга...

публикувано на 02.02.21 в 13:05
Пати Остин и Кристиян Бояджиев, 2017 г.

Докато те нямаше

В началото на срещата в „Изпята поезия“ на 15 ноември от 17 часа ще чуете прекрасно изпълнение на гостувалата в България американска певица Пати Остин. Тя представя оригинален, нов прочит на „Till There Was You“, („Докато те нямаше“ ако имаме предвид съдържанието на песенния текст). Според много хора по света това е песен на „Бийтълс“. И е вярно, но…..

публикувано на 15.11.20 в 09:10
Кадър от

Чешкото участие на София филм фест

Чешкият център се включва в лятното издание 24-тото издание на София филм фест. Ще видим шест филма - три игрални и три документални, произведени или съпродуцирани от Чехия. С нетърпение се чака филмът "Шарлатан" на Агнешка Холанд, копродукция на Чехия-Ирландия-Словакия-Полша.  Филмът е вдъхновен от историята на лечителя Ян Миколашек, който използва..

публикувано на 10.07.20 в 09:58

Актьорите, които пеят

Много често талантът не идва сам. Особено в изкуството.  Има композитори, които рисуват или художници, които композират. Има певци, които пишат  романи или писатели, чиято живопис е като поезия.  Има и актьори, които пеят. И не просто пеят, а пеят удивително.  Актьорската професия е свързана неразривно с музиката.  Сякаш честото превъплъщение в..

публикувано на 11.05.20 в 16:16

Изчезналата музика на България

Спомняте ли си цветята от края на 80-те? Тогава бяха написани част от най-хубавите страници от българската музикална история. "Кале", "Ревю", "Субдибула", "Нова генерация" – тези групи от аналоговата ера и днес звучат актуално, проблемът е, че песните от онова време са записвани на несигурни носители, част от които останаха в онова време, наред с..

публикувано на 28.11.19 в 10:50