Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великото преселение на народите – причини, последици и съвременни аналогии

СнимкаМигрантската криза в Европа съвсем естествено пробуди страховете на западните държави, че големи маси от хора настъпват към техните територии и заплашват установения от векове ред. И тези страхове също толкова естествено разделиха европейците – част от тях пледираха за солидарност с мигрантите, а други – за защита! Нееднократно в различни медии настоящите процеси бяха уподобявани на настъплението на т.нар. „варвари“ във времената на Великото преселение на народите. Релевантни ли са тези сравнения и как събитията, случили се между IV и VII век променят съдбата на Европа? – попитахме ръководителя на департамента по археология в НБУ Боян Думанов (на снимката вляво).
Според него, правенето на стопроцентови аналогии между двата процеса е пресилено. Най-малкото, защото причините за тяхната поява са съвсем различни. За традиционната историография до средата на ХХ в., Великото преселение на народите се дължи на инвазията на хуните от изток, които предизвикват т.нар. „ефект на билярдната топка“, изтласквайки нови и нови племена в западна посока. Какво обаче е накарало хуните да напуснат родните си земи? Отговорът най-вероятно е свързан със сериозни климатични промени, белязали техните територии. Промени, накарали ги да търсят нови земи за заселване...
Д-р Думанов напомни, че през 375 година гръко- и латиноговорящите историци били буквално потресени от процесите, развиващи се пред очите им. Самият вид на хуните ги е ужасявал – откривали у тях преимуществено животински белези и нерядко ги описвали като кентаври. На свой ред хуните променили сериозно пейзажа в източната част на Европа и принудили различни германски варварски племена да търсят спасение на запад. Съвсем естествено, те се обърнали за помощ към Римската империя. Как реагирал на този апел официален Рим? И доколко грешките, допуснати от тогавашните управници на империята, могат да ни послужат днес?



ВИЖТЕ ОЩЕ
Божана Славкова

Божана Славкова, победителката в Mili Dueli: Провокират ме дребни неща

Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..

обновено на 26.04.24 в 10:17

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10