Аз съм малък куфар от Франкфурт на Майн
и търся господаря си – къде е той, кой знай?
С жълта звезда на ревера, той беше стар и сляп
и стискаше ме здраво, като че дете му бях.
Илзе Вебер пише тези стихове в концентрационния лагер Терезиен. А Грегорий фон Лейтис и Михаел Лар попадат на тях почти случайно – в Ню Йорк, където оцелели след войната и наследници на загинали в лагерите на смъртта намират свой нов дом. Театралът Фон Лейтис и философът Лар започват да събират произведенията през 80-те години, но идеята за литературните вечери се ражда след атентата срещу редакцията на "Шарли Ебдо", разказва Михаел Лар.
В очите на Грегорий фон Лейтис изкуството е онова универсално средство, което може и трябва да предаде на младите хора способността да различават доброто от злото, да градят ценностната си система. Не само портфейлът е важен, трябва ни и храна за душата, казва Фон Лейтис, роден по време на войната, представител на поколението на студентските протести през 68-а и участвал активно в осмислянето на нацисткото минало на Германия.
Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg