За проблемите в българската правна система, така наречената „трета власт” се говори отдавна и с никак не красиви думи. Нещо повече, дори Европейската комисия – по принцип доста премерена и политически коректна в изявленията си, понякога си позволява доста по-остри и напрегнати изказвания по повод българските юридически проблеми. Някои ще си кажат, че това е всъщност болест на растежа, обаче излиза не съвсем така: българското право е криво отколе, неговите пътища все лъкатушят, все потъват в буренаци и треволяци, все се губят из усойни гъсталаци и пещери дълбоки. Е, ако оставим метафоричния език просто ще кажем: проблемите на българското право не са от вчера. И това, че не са вчера го показва една книга, появила се на българския книжен пазар преди близо две години – „Български истории. Картографии на правото в България около 1900 г.” с автор Яни Киров. Книгата разглежда въпроса за смяната на правораздавателната система в България, за трудното, тегаво и тромаво превръщане на обичайното право и на османските закони в модерно европейско право. Казвам превръщане, сякаш то се е осъществило, за жалост обаче – не е!; и изредените по-горе драми със буксуващата съдебна реформа у нас са красноречиво доказателство. Така че – вглеждайки се в юридическите перипетии на внедряването на европейски практики в новоосвободената България, бихме могли не просто да разкажем и покажем интересна история, бихме могли да покажем и докажем защо най-скърцащата българска промяна е точно юридическата промяна. За тази цел сме поканили автора на книгата „Български истории” Яни Киров, който пристига за участието си специално от Берлин, както и докторът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Стоян Ставру, зачинател на Професионалния правен сайт „Предизвикай правото!”
Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..
Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..
Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..
19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на..
Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано. Останалото време в предаването е посветено на Илия..
Европейската прокуратура е поискала допълнителна информация за част от българските кандидати за европейски делегирани прокурори , съобщават за БНР от..
Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да..
Какво следва, след като партията на Орбан се оттегли от Европейската народна партия (ЕНП). Унгарският премиер Виктор Орбан призова вчера за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg