Премълчаните войводи Хаджи Димитър и Румена войвода

„Жив е той“, е извикал поетът, но да ли е жив в съзнанието на днешните българи войводата Хаджи Димитър? Дали само с баладата, този неръкотворният паметник, с който геният Христо Ботев го увековечава в националната ни литература и достатъчно ли е това името му да блести като жив огън в паметта на нацията ни?
В разговора в студиото представяме Хаджи Димитър такъв, какъвто няма да го намерите, описан в сухите текстове на учебниците.
Съвременниците са му рисували различни лица, но войводата продължава да е морален еталон и мярка за любов към отечеството. Какъв е реалния му образ, достигнал до нас между действителността и легендите, какъв е бойният път на четата, с какво е тя по-различна от четите преди нея, какви са академичните спорове за последните му дни – това са част от въпросите, на които се постарахме да дадем верен отговор.
Във втора част в разговора стана дума за премълчаните истини около живота и смъртта на Румена войвода. Поговорихме и за най-известните и най-неизвестните жени, който също като нея са предвождали хайдушки чети и са оставили имената си във фолклора и народните предания…
Участваха журналистката Женя Милчева и проф. Пламен Павлов, академик при Б.А.Н.И., доц. д-р Лидия Манолова, праправнучка на Румена войвода, и режисьорката Зорница София, автор на игралния филм за бунтовната българка.

В българския фолклор често се споменават имената на хайдутки като: Тодорка, Сирма, Бояна, Недка, Румена, Яна, Рада войвода и ред други. Въобще, на жената-войвода, байрактарка и/или редова хайдутка в хайдушкия ни национален епос е отреден един съществен дял. Доказателство за това е например факта, че само от последните два века на робството (ХVІІІ – ХІХ в.) до нас достигат имената на над 50 видни български хайдутки. Макар в повечето случаи сведенията за тях да идват от историческите предания или под формата на поезия в народните песни, те подчертават разбиранията за морал и дълг на българката, разкриват необикновената й физическа издръжливост, умението й да борави добре с оръжие срещу поробителя и да понася трудностите на нерадостния хайдушки живот. Учените разчитат предимно на безпристрастието на документите и много рядко си позволяват да черпят сведения от устното народно творчество. Но обстоятелството, че са записани стотици варианти на песни за жени-хайдути, като на всяка една такава изключителна жена са посветени поне 1 - 2 песни, а в болшинството от случаите и повече, навежда точно на мисълта, че се касае действително за реални, а не за измислени персонажи. Именно същият подход е използван и в случая при внимателното проучване и обработване на податките, изброени са 52 български жени-хайдути. Ето и имената им, Ангелина байрактарка, Богдана войвода, Бойка войвода, Бойна войвода, Борян(к)а войвода, Боянка войвода, Буйна войвода, Вида войвода, Гена хайдутка, Грозда(на) войвода, Гуга войвода, Деяна Попова, войвода Димка, войвода Добра, хайдутка Донка, войвода Драганка, войвода Еленка, войвода Ирина, войвода Кера (Калъч Кера), войвода Лиляна, войвода Магда, войвода Маламка, войвода Манда ,хайдутка Мара, хайдутка Марга, войвода Марийка Маркова Попгеоргиева, Мария – „Козият рог”, Мария хайдутка, Недка войвода, Пена хайдутка, Пенка войвода, Петра войвода, Рада Барачкина, Рада (Мерджан Рада), войвода Райка, хайдутка Ралица, войвода Ружа, байрактарка Румена войвода – „Царицата на Осогово”, Румяна войвода, Русанка войвода, Руска хайдутка, Сирма войвода (Сирма Стр. Кръстева), Смиляна войвода, Стойна войвода – „Каймак Стойна”, Стоянка хайдутка, Тина войвода, Тодорка войвода, Цвета войвода, Яна войвода, Янка байрактар, Янка войвода, Янка хайдутка
Анализът на представената синтезирана информация дава възможност изброените героини да бъдат обособени, според формата им на участие в хайдушкото движение, в три добре отличаващи се категории:
• войводки, каквито са болшинството – 71,2 % (най-често срещана и важна форма);
• байрактарки – 5, 8 % (знакова форма);
• редови хайдутки – 23 % (основна форма).
Според характеристиката на състава си, хайдушките дружини с женско участие в тях могат да бъдат типизирани съответно като такива:
• от чисто амазонски тип, съставени и предвождани само от жени (Кера, Магда, Тина ?);
• от смесен тип.
Последните от своя страна биват:
• с доминиращ мъжки състав, оглавяван от жена-войвода (Цвета, Янка, Тодорка, Рада, Румена, Стойна, Сирма и др. жени-войводи);
• с преобладаващ брой хайдути-мъже, но с жени-байрактарки или редови хайдутки (Добра, Пена, Ружа и др.).
Видно е, че женското участие в българското хайдушко движение има своя съществен дял и принос в съпротивата срещу османския поробител. С разнообразните си форми то се наблюдава през целия период на чуждото владичество (ХV – ХІХ в.), като особено се засилва към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.