Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи“: Началото – от Иберийския полуостров към Южна Америка

| обновено на 05.08.19 в 17:36 БНР Новини
Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период на отвоюване на Иберийския полуостров от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите.
Снимка: spainbg.com

В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.

Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на  Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.

Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Деметриа Танева и мотивацията да продължиш

Деметриа Танева е носител на стипендията на името на „Акад. Александър Теодоров-Балан“ за учебната 2020-2021 г. В момента Деметриа е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология, четвърти курс, и тази година ѝ предстои дипломиране. Срещата с нея е във времето, което тя дели между лекциите в Университета и стажа, който кара в..

публикувано на 10.05.21 в 17:15
Наско Стаменов

Наско Стаменов: Науката може да се пипа, подуши и види

В България на 10 май се отбелязва Денят на химика. Празникът е определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г. Наско Стаменов е един от най-успешните вдъхновители за това децата да се занимават с наука в България. Освен че преподава на гимназисти в Националната природо-математическа..

публикувано на 10.05.21 в 10:51

Мечки позират по дърветата в Норвегия

Журналистката Наталия Бояджиева е водила слушателите на „Покана за пътуване“ при племена наемни убийци и човекоядци на Филипините и е разказвала как край Пънлай в Китай две морета се сблъскват, без да се слеят. Наталия е автор на книгите "Светлина от Изтока" и "Лицата на Филипините". Този път обаче впечатленията ѝ са от значително по-питомна държава –..

публикувано на 10.05.21 в 10:05
Изби в Швейцария

Швейцарските гозби издават бивша немотия

В тесните калдъръмени улички на Цюрих се гушат десетки кафененца и ресторантчета, но къде напира да иде любопитната ми душа – на заклет „хранителен сапьор“ – да хапне фондю, разбира се. Традиционната швейцарска гозба се прави от два вида местно сирене (нещо като по-„стойностни“ кашкавали), натрито с чесън дъно на специално котле, чаша бяло вино..

публикувано на 07.05.21 в 14:56
Томи Смит и Джон Карлос с вдигнати юмруци по време на награждаването на олимпийските игри през 1968 г.

За гените на смелостта

На Гергьовден обикновено говорим за храбростта и смелостта. В мирно време обаче, арената, на която най-ясно виждаме проявата на тези качества, е в спорта. Понякога той напомня военен сблъсък, друг път е тъкмо антипод на войната. Сигурно е, обаче, че благодарение на медиите, днес спортните състезания са се превърнали в епични спектакли, които..

публикувано на 06.05.21 в 16:25