Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Потайностите на Атон и какво е да извървиш 800-те км от Пътя на Камино - от първо лице

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
6
Монашеската република Атон - поглед откъм морето
Снимка: Цветан Томчев

Оцеляхме, слушатели на „Покана за пътуване”! След като пазарувахме, сякаш идва свършекът на света. След като прекалихме с ядене и пиене все едно ще ни заключат в дебелариум. След предозирането с честитки, сурвачки и прегръдки. Хранително-вкусовата вакханалия плавно преля във върволица от имени дни. Днес да са живи Ивановците. Честито! Празниците нямат свършване, но и желанието за пътешествия никога не секва!
В първото издание на „Покана за пътуване” надникваме зад дувара на духовното.  Фоторепортерът Цветан Томчев, носител на наградата за журналистика „Черноризец Храбър”, ни води към едно свято място, където гостът не може да остане повече от четири дни и е забранено за дами. Дори женски животни не се допускат. Сигурно вече сте се досетили, че става дума за Атон, но се чудите защо. Според преданието Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да видят Свети Лазар. Изведнъж извила буря, лодката им започнала да се люлее и се разбила близо до днешния манастир Ивирон, на все още езическия по онова време Атон.
На брега Божията майка щом се свестила, изпаднала във въодушевление от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейна градина.
Изведнъж чула глас: "Нека това място да бъде твое наследство, рай и небе и избавление за онези, които търсят спасение".
От тогава планината е посветена на Света Богородица и не се позволява присъствието на други жени освен  Божията майка.
От векове българите ходят на поклонение в Света гора като на по-близък хаджилък.
 Според Цветан Томчев българският манастир на Атон е един от най-красивите – нашите предци очевидно не са жалели пари за вярата. Обаче! Ако сте дама и споделеното от фотожурналиста е запалило авантюристичната жарава в сърцето ви, не пробвайте да се промъкнете на Атон, предрешени като мъж. През 1045 година, по време на управлението на византийския император Константин IX Мономах, е приет устава, който официално забранява на жените и даже на домашни животни от женски пол да пребивават на територията на Света гора. Все пак трябва да признаем, че по време на турското робство бежанки са намирали убежище там. Указ на президента на Гърция от 1953 година предвижда от 2 до 12 месеца затвор за безразсъдни нарушителки. Запазването на забраната е едно от условията на Гърция при влизането й в Евросъюза. Периодично различни органи на ЕС опитват да оспорят тази точка, но удрят на камък. Формално Атон е частно владение - цялата територия на полуострова е разделена на двадесет части между разположените тук манастири.

Каква е връзката между Иван Вазов, Атанас Далчев и Кишкерьош? (Това последното не е изпитание за слуха ви или тест за правоговор, а унгарски град). В рубриката на Теодор Борисов и Светослав Марков „50 места от българската история отвъд България” става дума тъкмо да унгарското градче, родно място на Шандор Петьофи, в което паметниците на двамата български поети го почитат като негови преводачи.
Какво може да накара един млад човек да си зареже рахатлъка, за да извърви пеш и сам близо 800-те километра към Сантяго де Компостела. При това без да е ревностен католик и дори не е задълбочено религиозен? Можете да задавате този въпрос на Тихомир Иванов само ако не сте прочели книгата му „Камино:  Пътят на завръщането”. Редакторката нарича творбата му „оголен нерв на една страстно жадувана духовна трансформация”. Ники Кънчев цитира режисьора на „Покаяние” Тенгиз Абуладзе „За какво ни е този или онзи Път, ако не води към Храма?“. Къде го отведе Камино, колко време му отне да го измине, отговорът – от Тихомир Иванов. Лично.
Все пак, ако решите да търсите смисъла или да изпитате себе си, не ползвайте  книгата на Тихомир Иванов „Камино:  Пътят на завръщането” като пътеводител. След близо 800 километра пеш може да напишете своя.




А ако приключенията в Покана за пътуване не са ви достатъчни, на страницата ни във Фейсбук  има хем още пътешествия, хем награди.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Климатични промени и инфекциозни болести

Климатичните промени са причина не само познати инфекциозни и паразитни заболявания да се завръщат и разширяват ареала си, но и способстват за възникването на нови болести. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови заболявания. Свикнали сме да свързваме болести като..

публикувано на 27.10.21 в 08:45

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23