Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната история на българските светлописи

| обновено на 25.07.18 в 17:27 БНР Новини
Зафер Галибов
Снимка: sbj-bg.eu/Румяна Костадинова

Живописците изписват платната си с четка, шпакла и различни на цвят маслени или темперни бои, графиците предпочитат да графират с молив, перо и туш, майсторите на акварелите – водните бои…

Художниците фотографи рисуват винаги и само със светлина. С дневна, лунна, изгряваща или залезна, но винаги и само със светлиците. Затова още с появата на първите фотографии, още през XIX в., те са били наричани светлописи. А по-късно тази изящно съдържателна дума е била забравена и подменена с кадро, със снимки, с фото графики, фотографии…

Но какво знаем за началото на българските светлописи? А за неговото продължение през различните векове? Кои са първите ни светлописци, кога този моден за времето си занаят се превръща в изкуство, което и с блясъка на светкавиците си търси и намира заветно място в националната ни история.

Благодарение на родното ни фотоизкуство в българската обществена памет и днес продължават да пламтят най-светлите образи, които нацията ни е извикала за живот. И за безсмъртие.

Слава Богу, намери се един художник, който рисува със светлина, и той се присети да събере всичко известно, малко известно, премълчано или забранено свързано с онези българи, чието земно пребиваване е било посветено на светлописането.

Това е Зафер Галибов, който не се нуждае от специално представяне. Достатъчно е да кажем, че след 8 години проучвания, този майстор на фоторисунъка е станал истински издирвач на фотолетописите, истински изследовател на загубените във времето фотоси и фотохроники.

Галибов успява да възкреси от небитието всичко възможно по темата, рови се във всички достъпни хранилища и прекарва часове в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Историческия архив на БАН и Държавната агенция по архивите, както и във Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов“ в Пловдив, а също и в различни музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи пра и праправуници и наследници.

Гости в студито са Зафер Галибов и доц. д-р Виолета Василчина, а доц. Георги Лозанов се включва по телефона.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25